И помощник-фармацевти ще продават в аптеките

Лекарства без рецепта, хранителни добавки, козметика и санитарни средства вече ще се продават в апкетите и от помощник-фармацевти. Досега това можеха да правят само магистър-фармацевти или помощници, които са под наблюдението на магистри. Промените бяха приети на първо четене в Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина. Обяснението на мнозинството бе, че досега малките аптеки, в които няма магистър-фармацевт, бяха принудени да затварят врати.
Фармацевтите обаче се обявиха срещу новите правила, защото така се отслабва контролът върху медикаментите, които се продават на пациенти.
Други промени в закона пък предизвикаха бурна реакция от страна на опозицията, защото оставят единствено в ръцете на здравния министър контрола върху лекарствата, които се продават в държавата и се поемат от здравната каса. Досега имаше две комисии, които отговаряха за контрола върху медикаментите на пазара - Комисията по цените на лекарствените продукти и Комисията по позитивния лекарствен списък. Предвижда се те да се слеят в една обща Комисия по цени и реимбурсиране. Проблемът е, че тази комисия ще бъде пряко подчинена на здравния министър, а от състава й са изключени членове на Българския лекарски съюз, съюза на стоматолозите и финансовото министерство.
От левицата бяха категорични, че законът е лобистки и отваря нови врати за корупция. Търговията с лекарства е най-дходният бизнес в България с годишен оборот от над 2,4 млрд. лева, обясни Мая Манолова. Тя предупреди, че с промените контролът върху този пазар се оставя на отговорността на един-единствен човек - здравния министър. Той е от Кюстендил и това означава, че е качествен човек, пошегува се Манолова. Но с промените вие казвате, че той знае повече и от министри, и от лекари, и от фармацевти взети заедно, допълни социалистката. Хасан Адемов от ДПС пък възнегодува срещу съкращаването на сроковете за одобрение на лекарства от позитивния списък. Давате възможност всеки месец в този списък да влизат нови медикаменти, а бюджетът на касата все пак е ограничен, припомни Адемов. Той предупреди, че промените ще отворят нови дупки в бюджета на НЗОК и няма да решат проблемите със скъпите и липсващи лекарства на пазара.
Опозицията разкритикува и възможността в аптеките да работят лица, които не са фармацевти. Мая Манолова сравни промените с това в лечебни заведения да работят хора без медицинско образование. На същата позиция бяха депутатите от ДПС. Към тях се присъедини и герберският доктор Лъчезар Иванов.
Законопроектът бе приет с гласовете на 71 депутати. 22-ма бяха против, двама се въздържаха. От мнозинството се опитаха да успокоят страстите, като обясниха, че между първо и второ четене ще има поправки и уточнения в спорните текстове.

Олекна и режимът за реклама на медикаменти

Промените предвиждат още разрешението за търговия на дребно с лекарствени продукти в аптека да се издава от директора на Изпълнителната агенция по лекарствата (ИАЛ), а не, както е сега, от министъра на здравеопазването или оправомощен от него заместник-министър. Прието бе и т.нар. мълчаливо съгласие за реклама на лекарство. В закона се казва, че, когато директорът на ИАЛ не разреши със заповед рекламата или не направи мотивиран отказ в рамките на един месец, ще се приема за мълчаливо съгласие. Според опозицията така реално се легализирала рекламата на всички видове медикаменти. При преустановяване на продажба на лекарство от позитивния лекарствен списък фирмата, получила разрешение за продажбата му, трябва да уведоми Министерството на здравеопазването. В противен случай предвижданата санкция е в размер между 25 000 и 50 000 лв., пише още в закона.