Заложник на късата памет

Бившият американски президент Джордж Буш-младши никога не е крил, че на млади години е имал сериозни проблеми с алкохола. Това той споделя и в някои от интервютата, които даде по повод пускането на пазара на мемоарите му, озаглавени "Решаващи моменти". Очевидно освен проблеми с алкохола бившият обитател на Белия дом е имал и има проблеми с паметта, логиката, достойнството, нравствеността и представите за света, в който е живял и живее. Буш определя себе си като дисидент в своето правителство. И твърди, че бил против войната в Ирак, против използването на сила, за намиране на решение със средствата на дипломацията.
Едва ли някой ще повярва на тези приказки за наивници. Неопровержима историческа истина е, че войната в Ирак започна по негова заповед, след като авторитетни американски експерти дълго търсиха и в крайна сметка не откриха никакви оръжия за масово унищожение в пясъците на древна Месопотамия. За това писа и в мемоарите си бившият държавен секретар Колин Пауъл. Изглежда, Буш не ги е чел и затова прибягва до услугите на амнезията.
Неговият наследник Барак Обама изпълни своето предизборно обещание, прекратявайки преди девет седмици крайно непопулярната седемгодишна война, без обаче да обяви победа. В замяна на това той оцени като огромна платената от американския народ цена. По официални данни в Ирак са загинали 4734 и са ранени 32 000 войници, 1,5 милиона американци са воювали в Ирак, като някои от тях са изкарали по няколко ротации. И накрая войната струва на американските данъкоплатци 740 милиарда долара.
Зад тази кратка статистика се крие една от причините за тежката икономическа криза и за рекордния бюджетен дефицит на САЩ. В интервюто си пред Ен Би Си Буш, който откакто е напуснал Белия дом преди 20 месеца, избягва публични прояви, отказва да се извини пред американците затова, че е подпалил войната, и без неудобство казва, че решението му не е било лошо. Към това той добавя, че "светът е по-добро място без Саддам Хюсеин" и че 25 милиона души "сега имат шанса да живеят в условията на свобода". Бившият президент очевидно не е информиран, че изтеглянето на американските войски съвпадна с продължаващата политическа безизходица в Ирак и че насилието между шиити и сунити продължава почти всекидневно да взема многобройни човешки жертви. В крайна сметка най-важното е, че тиранията в Ирак не е заменена с демокрация и че няма налице шансове това да се случи в обозримото бъдеще. Няма как да се премълчи и за 100-те хиляди загинали иракчани и 2-та милиона бежанци. Опитът на Буш чрез мемоарите си да се оневини е обречен. Човешката памет не е толкова къса.