Всеки ден да е така

Коронакризата промени не само ритъма на всекидневието ни и възприятията за околния свят, но и осуети доста планове, отложи за неопределено мъглявото "после" спектакли, премиери, кампании... Сред отменените пролетни събития се оказа и инициативата "Книги за смет". След броени дни обаче проявата се завръща. Макар и в почти двойно по-малък мащаб - от традиционните вече пет-шест града, в които обикновено се провежда, тя ще стане факт едва в три. При това - без да се пренебрегват изискванията за стриктно спазване на мерките за противодействие на коронавируса, включително и физическото дистанциране.

Една от най-мащабните инициативи в България вече осма година подкрепя рециклирането и същевременно поощрява четенето. Коя друга кампания е успяла да събере 70 тона пластмаса и да раздаде десетки хиляди книги?! И надали е уместна дилемата кое надделява - желанието да получим интересни заглавия или стремежът да се освободим от ненужни и пречещи отпадъци, които може да се преработят и да се превърнат в нещо полезно.

Винаги досега ставахме свидетели на огромни опашки от мераклии да станат част от модернизираната българска народна приказка "Сливи за смет". Но не е ли крайно време тази кампания да се превърне в част от всекидневието? Не е ли логично най-после да се обособят пространства или да се отделят кътчета, където непрекъснато да се събира ненужната пластмаса, а приносителите й да получават определените за награда издания? Защо трябва да превръщаме дори полезните начинания в панаирджийски прояви с километрични стълпотворения от чакащите да оставят сметта и да си вземат обещаната книга?...

Със сигурност нищо от изброеното няма как да се реализира за ден или дори за месец. Но не е невъзможно, нали?! Стига повечето да осъзнаят, че разделното събиране на отпадъци и четенето на книги трябва да са начин на живот, а не част от кампания.