По маските ще ги познаете

Почти са забравени напрегнатите дни от началото на извънредното положение заради коронавирусната пандемия, когато доста хора трескаво обикаляха аптеки в търсенето на медицински маски. Фармацевтите само криво се усмихваха на въпроса за наличието им и получаваха нервни тикове, чувайки: "За дезинфектант изобщо да не питаме, нали?!"

Постепенно обаче напрежението покрай липсата на тези защитни средства, обявени по-късно за задължителни срещу КОВИД-19, бе сменено с възмущението от спекулативните им цени, вариращи от 3,50 до 10 лева. Но истинското "спасение" дойде от всеобщата изобретателност. По-опитните си спомниха как навремето майките и бабите от няколко слоя марля сътворяваха подобия на маски собственоръчно, дори без да използват шевна машина. Затова изолацията вдъхнови мнозина да поровят за подходящи остатъци от памучни платове или шарени калъфки, за да са в тренда, провокиран от "короната"...

Маските лека-полека започнаха да се превръщат в едни от най-ярките символи на първата половина на 2020-а. Заедно със закачливите надписи Kill the virus ("Убий вируса)" и забавните шарки (със сърчица и целувки), не са рядкост и откровено странните модели. Някои от тях, от една страна, могат да предизвикат нездрав интерес и да попречат на необходимата социална дистанция. Но, от друга, наистина да изпълнят и дори да преизпълнят призива да стоим на над метър и половина от непознати, изглеждащи като герои от фантастични комикси.

За хляб в супера

Честно казано, в определени случаи трудно е дори да се сетим откъде хората се снабдяват с толкова невъобразими "намордници", както често напоследък са наричани тези аксесоари, уж пазещи от невидимите коронавируси. Но явно именно по такъв начин определени индивиди се опитват да си осигурят безпрепятствено минаване към касите на големите хранителни вериги, внезапно грабвайки пакет тоалетна хартия от количките на изпадналите в ступор от изумление простосмъртни, дегизирани с "обикновени" маски. А в кварталните магазинчета може би така си издействат извънредни намаления на продуктите, пресмятайки наум какви са шансовете стреснатите касиери изобщо да не им поискат пари. На улицата пълният фурор също е гарантиран. Редките минувачи, лишени от привилегията да пътуват с личен автомобил, най-малкото ще се страхуват да се движат по същата страна на тротоара. А убедените, че истерията, пардон, историята с КОВИД-19 е плод на нечия болна фантазия, нищо чудно да поискат да си направят селфи със странния непознат.

Истинската защита

Вероятно някои смятат, че ако добре се маскират (но не само в областта на носа и устата), напълно възможно е вирусът изобщо да не ги забележи. И затова се обличат във всичко камуфлажно. Надали повечето имат връзки при военните, но пък онлайн поръчките на подобен тип защитни облекла процъфтяват в различни ъгълчета на виртуалната мрежа. Не се знае дали пременените по този невъобразим начин успяват да запазят каменно изражение или правят неподозирани гримаси, забелязвайки реакцията на околните, предизвикана от външния им вид. Факт е обаче, че подобни персони явно са убедени във високата степен на собствената си неуязвимост.

Ефектът на щрауса

За всеки от нас е напълно естествено да се опитва да избегне сблъсъка с онези събития, които му действат стресиращо или, най-малкото, го карат да се чувства застрашен. Да заравя глава в пясъка е свойствено на най-едрата, съществуваща в наши дни птица. Нейният инстинкт за самосъхранение се тълкува като доста нелепо, нищо не решаващо действие. И в повечето ситуации може да се приеме за защитен механизъм. Но и децата знаят, че подобно поведение не спасява от истинската опасност. Така че разсъжденията от типа "Ако не виждам коронавируса, значи и той не ме забелязва", са повече от нелепи.

Ползата от боклука

Спомняте ли си как в първите седмици след съобщенията за заразата, тръгнала от Китай, леко се ококорвахме при вида на хора, трескаво разхождащи се с изрязани 10-литрови бутилки от вода на главата? Е, сега подобни гледки като че ли не правят впечатление на никого. Още повече, че не идват от далечната Поднебесна империя, а са на една-две ръце разстояние. Ниско бюджетната версия на екипировката, задължителна за медици от първа линия, често е допълнена и с разрязана торба за смет, с която по-параноичните натури се увиват от глава до пети - няколко пъти. Този "скафандър" собствено производство вероятно осигурява празен вагон в метрото или в трамвайната мотриса. Но явно именно това е и целта на предприетите мерки.

Невидимата заплаха

Сигурно някои са на мнение, че няма как да бъдат проследени, ако е невъзможно да се идентифицират. И се отдават на най-безумни начини да се предпазят от нещо, разпознаваемо предимно от експерти, и то само под микроскоп. Нищо, че забравят да се срешат, излизайки от вкъщи до пазара. Но се екипират като за Трета световна, въоръжени най-вече с първичен страх и информация, събирана от безброй (не)компетентни публикации в социалните мрежи.

Както си личи, всичко това са начини да се погледне на ситуацията с необходимия респект, но и с чувство за хумор. Защото предпазните средства не бива да ни отнемат най-важното, което е присъщо само на хората. Наред със здравето - на близките ни и нашето собствено, трябва да съхраним и способността ни да се усмихваме. Именно това умение може да се превърне в истинско спасение, когато необходимостта от носенето на маски отмине безвъзвратно.