Насаме със себе си

Хората, които казват, че им е скучно, всъщност са доста странни. Особено напоследък, когато се налага в името на здравето да сложим на пауза обичайния ни ритъм на живот. Създава се обаче чувството, че поне всеки втори от българите по цял ден се чуди какво да прави.

Ползването на социалните мрежи, търсенето на музика и игри се увеличава главоломно по време на пандемията, сочат данните на многобройни проучвания. "Креативните" и "всезнайковците" не спират да съветват какви филми да гледаме, докато сме вкъщи. Ако се спазват препоръките им, всекидневието (ни) ще се превърне в безкраен киномаратон. Даването на акъл по всякакви въпроси изведнъж стана масов спорт, превзел различни кътчета на световната паяжина. Преоткрилите готвенето, измилите прозорците и преподредилите шкафовете във всички стаи (по няколко пъти!) изглеждат неуморими. И не спират да търсят отговора на въпроса: "Как да преборим скуката?"

Нима всички са пуснати в масова отпуска и само единици работим дистанционно?! Действащите и (и)дейните не се питаме: "Ами сега с какво да се разнообразим?"

Близките и приятелите ни, с които нямаме възможност да се виждаме както преди, всъщност са на едно обаждане разстояние. Оставаме заедно вкъщи с децата и половинките си. И се гледаме в очите, и си говорим, и си споделяме, и спорим, и се прегръщаме, и си казваме добри думи, и обядваме, а не само закусваме и вечеряме, и... правим доста повече неща, за които често не намирахме време.

Но най-важното може би е, че имаме шанса да прочетем няколко хубави книги над обикновеното, да разгледаме снимките от последните ни пътувания, да помечтаем... Да останем насаме със себе си. Да се погрижим да се превърнем в онези хора, каквито винаги сме искали да бъдем. Защото карантината ще свърши, а животът трябва да продължи с нови сили. И ние да сме готови.