За позитивния негативизъм

    Напоследък в лабиринта на обърканото ни от преливаща демократичност съзнание натрапчиво ни втълпяват една възможност за изолиране от обкръжаващата ни действителност. Става дума за оформеното като модел на новото време "позитивно мислене". Тоест - мисли ведро и само за хубави неща, за да ти се случват; гони черните мисли в небитието и отпращай в безкрая проблемите и те, хоп, ще се решат автоматично, без дори да разбереш как това чудо е станало. Звучи прекрасно, пък и защо да не плуваш в море от позитивизъм. Около теб само мрачни хора, а и озлобени, а ти пърхаш сред розови облачета и само наблюдаваш със снизхождение терзанията на обикновения раб, и дори се учудваш как може толкова стръвно да се вторачва в проблемите на живота.
    Естествено, съвсем не е лошо да прогонваш с воля лошите мисли. По лесно се живее така, особено в сложното ни време. Но човекът е сложна система от емоции и страсти и майката природа го е поставила на върха на пирамидата в нашия си свят именно защото с разсъдък е подчинил всичко живо на волята си. Да се сърдим ли тогава на хората, които се терзаят от случващото се около тях и все не успяват да полетят на крилата на мечтите и... илюзиите. Едва ли, защото родната картинка съвсем не е обагрена в светли тонове и нюанси. Така че далеч по-добре е с критичен поглед и безкомпромисност да се търси изход от лабиринта, отколкото с изолация и потъване в "розови" мисли да чакаш и предизвикваш хубавото да се случи. Пък и, питам се, не е ли малко съмнително това натрапчиво пропагандиране на позитивизма от набедените ни либералдемократи и техните ментори? И дали именно прилагането на тази, признавам, добре измислена техника за изолирането на индивида в целофанена обвивка с розова панделка не го лишава от сетивност за лошото около него и не го превръща в роботизирано същество за изпълнение на вменените му задължения?
Но не е ли много лесно и комфортно, от друга страна, да си мислиш позитивно, когато всичко ти е наред. Когато плебсът бъхти за по неколкостотин лева цял месец, а твоя милост изтяга тучни телеса на Малдивите например, пръскайки безпроблемно по няколко годишни заплати на обикновения данъкоплатец. А не е ли вмененият позитивизъм (но не в резултат на естествен порив) част от формулата за безконфликтни отношения по невинаги правите линии работодател - изпълнител, шеф - подчинен, богат и свободен - беден и зависим?  Безспорно това са сложни въпроси с нееднозначен отговор. Не се съмнявам, че тълкуването им от мнозина няма да бъде в полза на моите разсъждения. Не съм съгласен обаче да ни вменяват измислени, готови схеми за мислене. Защото това наред с всичко друго е допълнително ограничение, което едва ли е толкова безобидно в наложения ни всевластен свят на капитала.
    Иска ми се в следващите редове и да похваля методиката за позитивно мислене или по-скоро нейния абсурден образ. Мой близък приятел така се бе вживял в позитивизма, че от немай къде дори се радваше, че негов "приятел" потушавал бушуващите сексуални ерупции на съпругата му. Напълно естествено краят бе в съда, което нашият човек пак прие от хубавата му страна, защото благоверната му искала свобода, която той по този нестандартен начин й осигурил. Друг познат пък така се бе вживял в работата си за напредъка на фирмата, където бе наемен служител, че възприе съкращаването си поради назначаването на любовницата на шефа като необходима мярка за развитието на бизнеса. Така с "позитивно мислене" той заличи 10 години от живота си и полетя отново към позитивизъм до следващата проява на предприемачески хуманизъм.
    За голямо съжаление подобни примери на позитивно себеотрицание има все повече в преливащата от противоречия действителност на немалка част от българския народ. Пък и какво друго му остава на клетия нашенец, когато отвсякъде го заливат с парфюмиран позитивизъм. В надпреварата за зрители телевизиите се превърнаха в ефектно шоу за танци и песни за много малки, малки и големи, което те изтръгва от сивотата на панелите и безпаричието и те вкарва, без да искаш, като едва ли не участник в илюзията. Вестниците пък се занимават с предизборна агитация и пропаганда, а жълтите от тях съвсем се омазаха да ни информират за месечния цикъл и килограмите на самопровъзгласилите се звезди. Та значи, оказва се, че никак не е лошо да мислиш позитивно, дори и за да се откъснеш от тревожните мисли за предсрочните избори, живота на богатите, пък и за собствения ти живот в бушуващото море на безкрайния ни демократичен преход. И това е така, защото в противен случай има опасност да те обявят за негативист, да те заклеймят и анатемосат като неподходящ за новото време.
    Така че, братя българи, стискайте зъби, не се оглеждайте, не виждайте, не чувайте, не чувствайте. Просто затворете очи и се потопете в безвременните облаци на позитивното мислене. Защото така било по-леко за всички!