Търси ли Русия реванш в Сочи?

    Няма по-мащабно събитие от олимпиадите. Те привличат с магнетична сила вниманието на огромни маси хора, ангажират впечатляващ ресурс и поставят на сериозно изпитание организаторите. Безспорно игрите са подчинени на високохуманните принципи на олимпизма и стремежа на човека към съвършенство, красота и високи постижения. Наред с това в съвремието ни събитията с подобни измерения не е възможно да останат изолирани от процесите в света, от политическите тежнения и за съжаление - от заплахите за жестоки прояви на верски и национален екстремизъм.
    Естествено предстоящата зимна олимпиада в Сочи, чийто огън ще лумне на 7 февруари, ще бъде най-значимото спортно събитие на годината. Този път обаче домакин ще бъде Русия, държавата, която стремително засилва своето международно влияние, но и има изразената амбиция да демонстрира възможности на организатор и гостоприемен домакин на световния спортен форум. И в този логичен стремеж, наред с всичко друго, съзирам и желание за коректен реванш. Защото във вече далечната 1980 г. столицата на тогавашния СССР Москва направи пробив и за първи път страна от Източния блок бе домакин на лятна олимпиада. За голямо съжаление над 50 държави бойкотираха игрите в отговор на навлизането на войските на Съветския съюз в Афганистан през 1979 г. А в подготовката, на която бях пряк свидетел, се вложиха огромни средства, изградиха се прекрасни спортни и инфраструктурни съоръжения. Хората работиха с такова вдъхновение и себеотдаване, че някои мои колеги журналисти съзряха в този титаничен труд елементи от героизма на русите, спрели с телата си хитлерофашистите в подстъпите към Москва.
    Сега времената са други. Няма ги "желязната завеса", жестокото блоково противопоставяне, безкомпромисната война на идеологии, непреодолимата стена от предразсъдъци и съмнения. Но можем ли да твърдим, че бойкотът като средство за въздействие и внушение е безвъзвратно изпратен в миналото? Едва ли, имайки предвид отказа на световни лидери да присъстват на олимпиадата в Сочи заради... приетия през миналата година закон за забрана на гей пропагандата на руска територия. Руският президент Владимир Путин ясно обясни, че правният акт се отнася само за пропагандата от горепосочения вид спрямо непълнолетни, но поне засега няма сведения защитниците на правата на хомосексуалистите да са преоценили становището си. Независимо от това държавният глава на Русия специално повтори и акцентира, че всички, независимо от религиозната си принадлежност и сексуална ориентация, са добре дошли в Сочи през февруари и няма от какво да се притесняват.
    И докато гей въпроса можем да причислим към меките и не толкова драматични проблеми, то заплахите за тероризъм на предстоящите игри направо вледеняват дъха. Кървавото меле във Волгоград преди новогодишните празници, отнело живота на 34 души, подсказва, че сред първостепенните задачи на олимпийските домакини е опазването на сигурността на спортистите и посетителите на световното спортно събитие. Затова, ако съдим по достъпната информация, предприетите мерки са съразмерни на опасността. Според някои данни, за предотвратяването на инциденти ще се грижат 37 хиляди полицаи и 23 000 военнослужещи. Да не говорим за числеността на тайните агенти, доброволните сътрудници и по правило бдителното население. От друга страна, в акваторията на Сочи ще патрулират бойни кораби и подводници, а специализирани летателни машини ще "покриват" и небето в района.
    С една дума - Русия е на път да постави рекорд по изразходвани средства за олимпийски състезания. Изкушавам се да кажа, че само олимпийското село за т.нар. ледени дисциплини е създадено със 730 млн. долара. Естествено, при такива мащабни разходи и многото изпълнители на обектите има условия за преразход и присвояване на средства. Лидери на опозицията на Путин дори със замах твърдят за многомилиардни злоупотреби от бюджета, за нерационално изразходване на пари сигнализира Сметната палата.
    Руската разточителност и стремежът към перфекционизъм на зимната олимпиада дават повод за въпроса - не е ли това естествен реванш за бойкотираните летни игри в Москва през 1980 г.? Вероятно след повече от три десетилетия очакване Русия като правоприемник на многонационалния СССР търси в някаква степен и морална компенсация, а защо не и доказване на възможности с цел разчупване на отживели стереотипи и представи за себе си. На Сочи предстои да утвърди тези амбиции, след като в редица области Русия вече няма необходимост от доказване. Спомнете си само за дипломатическата инициатива на Москва в най-точното време за унищожаване на химическото оръжие на Сирия, която предотврати реки от кръв при вероятна чуждестранна военна намеса.