Култ към блюдолизма

То бива хвалба, то бива похвали, то бива чудо, ама мярката вече решително е надхвърлена, при това с много и отдавна. Министърът за българското европредседателство Лиляна Павлова разказа вчера, че на международния икономически форум в Давос министър-председателят получил следната оценка: "Държави като Македония, държавите от Западните Балкани казаха: Добре, че е Бойко Борисов. Това, което се случва, е исторически момент за Балканите." Ба-баам!
Ей това е един от онези моменти, когато завесата падна, шашнатата публика секунди-три мълчи зловещо, после се взривява от аплодисменти, напрежението спада и усмивките цъфват. Или поне може би така й се иска на министър Павлова. Защото дори някой обект на международната политика, като премиера на Македония Зоран Заев, да е похвалил нашия точно с тези думи, то трябва да се спести това на публиката. Това просто не е вярно и не звучи фанфарно, а самохвално.
Нищо историческо няма в момента, нито пък Бойко Борисов има някакво отношение към процесите на Балканите. Заради пустото председателство взе да се разтяга дъвката с т.нар. Западни Балкани и тяхната хипотетична евроинтеграция, за която и така се говори и работи от години, и това е всичко.
България не е онзи фактор, който може да реши каквото и да било. Страната, която обяви, че цялото й председателство на Съвета на ЕС ще представлява "любезно домакинство", не може да има авторитет и мнение, което да тежи. Съвсем други фактори, несравнимо по-сериозни от България, ще решат въпроса с членството на страните от бивша Югославия в ЕС - тогава, когато на тях им е изгодно по икономически и политически причини. И тази история няма да се май в близките десет години. Ако Зоран Заев не го знае поради политическо малолетство, то уж опитният Борисов трябва да е наясно, че не бива да раздава празни обещания, които и да иска не може да изпълни.
Премиерът Борисов от началото на втория си мандат прави отчаяни опити да се закачи за геополитическата орбита, по която го пуснаха да обикаля като един трабант, т.е. спътник на немски. Блюдолизството към Борисов тук вече е издигнато в култ. Министри и медии, последните са особено старателни, хвалят неговите "исторически" външнополитически успехи. Обаче, ако ги попитате какви са конкретните икономически ползи за България, ще се затруднят да ви отговорят. Общи приказки, целувки и прегръдки пред камерите и един танц със саби.
Освен това хвалбата на Павлова, че за пръв път от времето на Симеон Сакскобургготски български премиер е канен в Давос, не е много точна. През лятото на 2013 г. премиерът Пламен Орешарски бе поканен и участва в работата на единия от панелите, в т.нар. "Летен Давос" - издание на Международния икономически форум, което се проведе в Китай. Но Павлова не се сети за това. Сигурно не е достатъчно престижно български премиер да дискутира на английски реални проблеми със световни икономисти в бъдещия икономически гигант на света. Друго си е да се усмихваш смутено, докато ти мерят гърба с длани и викаш: "Айде, бай-бай".
Впрочем посланичката ни в Швейцария Меглена Плугчиева, май без да иска, разкри причината за поканата към Борисов да отиде в Давос. По нейните думи за това е помогнал фактът, че страната ни е председател на Съвета на ЕС. Дето се вика, полага се по разпределение.