Ех, флагът!

Неотдавна обещах да ви разкажа за чуждия флаг, под който българският държавен кораб напоследък пори вълните на световния хаос. Позволявам си тази мъчително тежка и за мен квалификация, защото наистина не намирам смислени аргументи за прояви на позаличен национален образ, достойнство, гордост и патриотизъм. И не защото словесни еквилибристи не ни омайват с "национално отговорни" звукосъчетания все в името на отечеството, а поради простата истина, че ограниченият ни и без друго суверенитет стремглаво и почти безвъзвратно се превръща в пълна и дори унизителна зависимост.
За да избегна свободни интерпретации на това твърдение, ще кажа само, че в състояние на почти руинирана икономика и силно проблематичен политически морал страната ни е в положение, в което трудно би получила ласкателни думи от европейски, да не говорим от световнозначими фактори. Тук изключвам добрите слова за нас от председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер, които все пак ще отнеса към добрия тон в дипломатическата лексика. А защо не и като реверанс за "правилната" реторика на избрани управленски фактори у нас, които така хармонизираха европейските критерии за "Южен поток", че той, обиден, взе завоя на юг към Турция. Но да оставим думите. Те понякога подвеждат (дано!), а както казва единствено достойното за преклонение величество народът - "Дума дупка не прави".       
 Моята дума днес е за "чуждия флаг", на който винаги се отдаваме с такава изпепеляваща преданост, че като се наложи да вземем завоя, направо излитаме през мантинелата в канавката. А там, в калта, сме все повече самотни. Изглежда, не ни достигна разум и воля да прозрем простата истина, че трябва да бъдем по-нахакани, по-горди, по-патриоти, по-изправени. Да не тичаме за всяка дреболия до Брюксел и не знам къде си, за да съгласуваме и получаваме разрешение за еди-какво си. И за компенсация на невисокото самочувствие да ни пускат по пързалката с евтини вестникарски трикове, че не знам кой си нашенец го посрещали с военни почести някъде и се развявал гордо българският флаг. Та, питам се, от обикновените протоколни прояви ли извира родното ни самочувствие, или от това, което създаваме. Второто обаче е толкова незначително, че изглежда управленците разчитат все повече на церемониала, за да ни внушават държавност. Все едно си няма строго установен ред за всеки отделен случай, та, представете си, са строили специално частите и салютират тържествено за наша милост. Пък знамето, нека си се вее, това е добре. Но трябва да бъде и вътре в политиците ни, с герба заедно. Да ги подсеща за държавата и отговорността към нея, която май не я виждаме напоследък. То ако говорим за салтанати, май Тодор Живков го посрещаха навън най-разкошно. След това пък на наша територия ние махахме дружелюбно служебно с раздадените чужди знаменца около кортежите. В съзнанието ни обаче бе нашият си флаг, символът на нашата си държава, която независимо от поругаването й днес от чуждопоклонници, все пак я имаше.
Понятието "под чужд флаг" има много значения. Едно е в корабоплаването, друго в разузнаването, а трето и в най-общия смисъл - в политиката. За последното съм убеден, че прекалихме. И то с отривисто приклякване пред силните на деня. Та, питам се, под чие знаме и интереси застанахме в украинския конфликт? Не настроихме ли срещу себе си с русофобски приказки ръководството на славянска Русия, която е и си остава единственият сигурен доставчик на газ за Европа? Не полетяхме ли пак на крилата на мечтите (дано не е така!) за превръщането ни в разпределителен център за "синьо гориво" в регионален и европейски мащаб? Не ни ли тласка ситуацията след прекратяването на "Южен поток" към възобновяването на проучването и добива на газ с вредни за екологията методи и предоставянето на концесии на мощни чужди корпорации, които естествено няма да загърбят своя интерес, най-малкото пък своя флаг? Не ни ли тласкат многомилиардните нови заеми към нова зависимост, не само на сегашните, но и на бъдещите поколения? На тези и много други въпроси засега обществото ни не получава адекватни отговори. Затова пък, клетото, го разсейват с измислени скандали, мними, но и реални лични драми, оковават го в бляскави (естествено чужди) телевизионни матрици с неразбираемото за обикновения човек "продуктово позициониране", инжектират го всекидневно със сериали от близо и далеч (най-вече от много близо), но... и натрапчиво услужливо го облъчват с безалтернативност на сегашното управление. А известно е, алтернатива винаги има. Единствено я няма за знамето, което продължава като на инат да се вее поокъсано на върха на пилона. Независимо от болезнените конвулсии на държавността и засилващата се настъпателност на нейните волни или неволни рушители.
Затова, господа политици от цялата палитра, уважавайте достойните малки и големи държави, но застанете, но не на думи, под нашия си флаг. Единствено тогава ще ни има и ще ни уважават. Нали!