Идва ли краят на търпението?

Колко от нашите управленци поздравиха възрастните хора с техния празник на 1 октомври? И как да ги поздравят, като те отдавна са ги забравили? Още по-лошо - у нас възрастните хора са недолюбвани, смятани са за бреме, за излишък! Наложи се позорно, лошо отношение към пенсионерите, към болните, даже и към децата. Обявиха старото поколение виновно за всички беди на обществото. Виновни са възрастните, че са работили усърдно, съвестно, че са строили. Че са оставили заводи, фабрики, жилищни комплекси! Виновни са, че още са живи!
Всеки ден започва със заплахи към възрастните: няма пари за техните пенсии, няма пари за тяхното здраве, няма пари за техните лекарства... Заплахи, заплахи: чакат ви данъци за пенсии, данъци за влогове. Чакат ви глоби за остъклените балкони, за боклука, за паркиране! А в същото време управленците си накупиха по половин, по цяла дузина апартаменти!
Възрастните са тези, които са най-ограбваните, най-крадените, най-незащитените от жестоките банди, даже децата и внуците им посягат на тях! Да им вземат стотинките... Всичко това не само че не е добро - то е УЖАСЯВАЩО! Няма бъдеще такова управление, което забравя, пренебрегва децата, възрастните си хора, болните! Сега се чудят как да направят така, че пак старите, пенсионерите да понесат тегобите от жестокото повишаване на цените. Нали досега пенсионерите ви издържаха, господа управленци? Защо сега им обръщате гръб? Защо ги пренебрегвате? Защо ги оставяте на опашката за компенсации? Защо първо увеличихте вашите заплати? Идва ли време да се опомнят самите пенсионери! Те са голямата  армия! Те са тези, които винаги гласуват. И сега, както са изоставени, може би ще се организират и само те ще решат кой да вземе в ръцете си кормилото на държавата, кой да я управлява!
Някога, след 36-годишно управление, княз Борис I - Михаил, слиза от трона, след като е успял да наложи християнството у нас. Оставя на престола си своя първороден син Владимир Расате, а самият той се оттегля в манастир - да успокоява болната си душа, съвестта си от угризенията, от болката от убийствата, които е бил принуден да извърши. Защото чувал непрекъснато гласовете на своите боили и на техните семейства, станали жертва на противопоставянията си към новата вяра.   Не е ли сега същото време? Идва ли краят на търпението? Идва ли краят на липсата на нравственост?
Да си припомним мъдрите думи на Аристотел: "Ако ние напредваме в знанието, а изоставаме в нравствеността, ние вървим назад, а не напред!"