Щуките знаят как...

Милчо Андреев

Щуките в малките водоеми обикновено имат постоянни местообитания, докато тези в големите водоеми постоянно се придвижват след ятата малки рибки. Намират се предимно там, където имат възможности за укриване (корени, надвиснали брегове, мостове, дървета във водата, тръстикови ивици, водни лилии и т.н.). Обикновено предпочитат местата, които се обитават от тяхната храна -  малките рибки. Затова си заслужава преди риболов да се захрани за дребна риба.
Щуките предпочитат да ловуват в сянка или поне откъм сянката (прикритие). При слънчева светлина и бистра вода те се притаяват във водната растителност или стоят под осигуряващи сянка листа на водни лилии или клони. Те се измъкват от своите скривалища едва привечер или рано сутринта. Вечерно време се изтеглят надълбоко. При мрачно време и непрозрачна вода щуките са активни през целия ден.
Щуките обичат да стоят под ръбове на тераси, където дебнат рибите, които се придвижват от плитката към дълбоката вода. Затова, ако е възможно, примамката трябва да се подава от плиткото към дълбокото, а не обратно.
В разгара на лятото, когато водата е много топла през деня, щуките се държат надълбоко (на 3-4 метра дълбочина) и едва на смрачаване отиват на лов в по-плитка вода от 1-2 метра дълбочина. По-малките екземпляри се придържат плътно под повърхността на водата в гъстата растителност, където са защитени от атаките на своите по-големи събратя.
В повечето случаи щуките стоят в средните слоеве на водата и атакуват по посока на нейната повърхност. Старите женски щуки обикновено стоят по-дълбоко (до 8-9 метра) от мъжкарите и са по-малко подвижни от тях. На изгрев слънце някои щуки стоят непосредствено под повърхността на водата, за да се стоплят.
През есента щуките се намират на около 50 см над дъното. Когато настъпят първите нощни застудявания, те отиват плътно до дъното. Убежищата на речните щуки през есента се намират в близост до брега. Малко след смрачаване обаче те се изтеглят в средата на реката, защото малките рибки се намират точно там. Много добър успех при това положение може да се постигне с мъртва рибка за стръв, подадена на дъно в средата на реката. Пребиваването на щуките на това място трае обаче само половин час, след което те отново се завръщат в своите укрития до брега.
Когато при силен вятър в езерата вълните завихрят пясък и тиня край брега и по този начин се замъти водата, щуките се изтеглят навътре от брега, докато водата се избистри. По време и след хвърляне на хайвера - март до средата на юни, докато водата се затопли повече от 6 градуса, щуките са най-активни, те се движат възбудени наоколо и през този период изяждат почти половината от годишната си дажба. През лятото щуките стават по-спокойни, тъй като през този сезон има достатъчно храна. При прииждане на водата щуките се придържат в тихи места. При този случай за ловене се използва мъртва рибка, която се влачи с бавно темпо по дъното.