Съединението

Никола Чолаков,
Горна Оряховица

България, разделена от Берлинския конгрес през 1878  г. на две части, организира своите сили за отхвърляне на турската зависимост от южната снага на страната. Свободното Княжество България протяга ръка към Източна Румелия, останала под османска власт, подпомагайки нейното движение за обединяване на разпокъсаната земя.
Турските насилия в началото на 1885 г. дават нов тласък на движението. На 10 февруари в Пловдив се създава Български таен централен революционен комитет с председател Захарий Стоянов. На 25 и 26 юли 1885 г. на съвещание в с. Дермендере (сега с. Първенец, Пловдивско) БТЦРК решава да се пристъпи към съединение с Княжеството под егидата на княз Александър Батенберг.
За делото са привлечени и майор Данаил Николаев, майор Райчо Николов, майор Димитър Филов и др. Изготвя се план за превземане на Пловдив. Борбата започват панагюрци и БТЦРК призовава за незабавни действия. Хиляди въстаници от Пазарджик, Чирпан, Асеновградско се устремяват към Пловдив.
Въоръженият отряд на Продан Тишков (Чардафон) с развято знаме на Съединението, ушито лично от годеницата му Недялка Шилева, се насочва от с. Голямо Конаре (днес гр. Съединение) към Пловдив. В ранната утрин на 6 септември 1885 г. въстаниците и войската, начело с майор Данаил Николаев, арестуват областния управител Гавраил Кръстевич, който възкликва: "Аз съм българин и аз съм за Съединението!"
Съставено е ново правителство от д-р Георги Странски, което официално обявява Съединението на Източна Румелия с Княжество България. На 8 септември 1885 г. в Пловдив пристига княз Александър Батенберг, посрещнат с бурни овации. Той утвърждава присъединяването на областта с нарочен манифест и приема да бъде титулуван занапред като княз на Северна и Южна България, определяйки за свой помощник в Южна България Георги Странски.
На 5 април 1886 г. в двореца "Топхане" в Цариград, по време на Цариградската посланическа конференция (24 октомври 1885 - 5 април 1886 г.) делегатите на Великите сили - Германия, Австро-Унгария, Франция, Великобритания, Италия, Русия, и Турция, подписват българо-турска спогодба. С нея се признава Съединението на Източна Румелия и Княжество България, осъществено на 6 септември 1885 г.
Предстои международно признаване и защита на Съединението, затова новото правителство въвежда военно положение и мобилизация. През есента на 1885 г. България спасява Съединението чрез блестящи победи в Сръбско-българската война.
Талантливият художник Николай Павлович, роден в Свищов и завършил художествено изкуство в Мюнхен, ознаменува Съединението на Източна Румелия с Княжество България, като създава литографията "Съединена България" през 1886 г.

"Съединена България" (литография от Николай Павлович)

Паметник на Съединението