Предлагаха му в странство да следва...

Стоянка Георгиева

Шестима племенници на легендарния Хаджи Димитър вземат непосредствено участие в македонското революционно движение. От тях най-големи заслуги в борбата за освобождението на Македония има Кръстьо Асенов. Според историка на Сливен Симеон Табаков името му остава "навеки редом с това на македонския Левски - Гоце Делчев".
Кръстьо Асенов е най-малкото дете на брата на Хаджи Димитър Хаджи Петър Асенов, участник в Критското въстание през 1866 г., и Велика Цонева. Роден е в навечерието на Освобождението - 7 април 1877 г., в Сливен, в квартал Клуцохор. Буйният и непокорен характер на младия Асенов се проявява от ранна възраст. След успешното вземане на матура се записва студент във Висшето училище в София, където се запознава с Гоце Делчев. През 1895 г., когато започва четническата акция в Македония, той, едва 18-годишен, настоява да тръгне за мечтаната земя, но брат му Йордан осуетява това негово намерение. Верен на своята революционна идея, на унаследеното патриотично чувство, Кръстьо Асенов се отказва от предложената му от правителството възможност да учи в чужбина. "Предлагаха му в странство да следва, занимаваха го с най-бляскави успехи в живота... Не, очевидно той беше безумец.

И понесе се могъщият силует на този безумец

високо в македонските планини", пише Антон Страшимиров в очерка си за Кръстьо Асенов.
Плановете за осъществяване на заветната му мечта - освобождението на Македония, започват от горноджумайското (дн. благоевградско) село Лешко, където от 1899 г. е учител по поръчение на Гоце Делчев. Тук е любимец на поробеното македонско население, работи за ограмотяването му, агитира и вдъхновява за борба. Включен в работата на Вътрешната революционна организация, Асенов взема активно участие в аферата "Мис Стоун", организирана през 1901 г. Целта на акцията е пленяването на американската мисионерка мис Елена Стоун за получаване на откуп от турското правителство, изключително необходим за нуждите на ВМОРО. На Кръстьо Асенов е възложена най-важната задача в цялата операция - да води преговорите с американския консул в Цариград Чарлз М. Дикенсън. Аферата продължава няколко месеца, завършва с успех и вътрешната организация получава 14 500 златни турски лири, които се използват за нуждите на организацията. След решението на Солунския конгрес на ВМОРО през януари 1903 г. за въстание Кръстьо Асенов е определен за главен войвода в най-трудния район - равното поле на Кукушка околия. Според писателя Антон Страшимиров на прощаване Асенов споделя със своите най-близки приятели: "Отивам не смърт да посрещна, а живот да възкреся. Не е геройство да умреш само, ами с полза да умреш. Аз ще употребя всичкото си умение, пъргавина и труд, за да стегна делото в Кукушко и ако в тази работа сложа глава, то заслужено ще я сложа."
Двадесет и шест годишният войвода показва своята безмерна храброст и смелост, умела тактика и висок боен дух най-вече при защитата на Арджанското езеро, което е база и убежище на четниците. В началото на юни 1903 г. тук е четата на Кръстьо Асенов заедно с още две местни чети. Събират се повече от 200 души. Турските власти, научили за това, изпращат многохиляден аскер, който в продължение на близо месец обгражда цялата местност около блатото, обстрелва го с артилерия, опитва се да подпали тръстиката, но не успява. Продоволствието на обкръжените четници свършва, а това ги принуждава да напуснат езерото и с успешен бой да разкъсат обръча на турците.
Народът на Македония, имайки предвид това героично сражение, с признателност и обич нарича войводата Кръстьо Асенов

Владетелят на Ардженското езеро

На 6 срещу 7 август 1903 г. в разгара на македонската революция в горите на планината Паяк край с. Корнишор, Кукушко, признатият ръководител на македонската организация е подло убит. От всичко, писано в историческата литература за Кръстьо Асенов, става ясно, че повод за трагичната гибел на войводата е венчавката му с македонската революционерка Ана Малешевска на 20 юли 1903 г. в черквата на с. Корнишор. По-късно по решение на революционния съд физическият убиец Мито Динев Големанов е екзекутиран, а моралният убиец Гоно Бегинин успява да избяга в България. Арестуван е в София, но по настояване на брата на Кръстьо Асенов - Йордан, е помилван. С убийството на Кръстьо Асенов се слага края на един живот, от който Македония има голяма нужда пред прага на току-що разгорялото се Илинденско въстание.
Йордан е най-големият брат на Кръстьо Асенов, също тясно свързан с македонското революционно движение. Роден е в Сливен на 28 декември 1869 г. На 11 години остава сирак. През 1878 г. бащата умира след нанесения му побой от башибозуците. Отначало момчето учи в първоначалното училище в кв. Клуцохор, по-късно - в сливенското реално училище (мъжката гимназия). Участва в ученическите бунтове в Сливен през 1884 г., заради което е изключен от училище и не завършва гимназия. Придружава баба си Маринка, майката на Хаджи Димитър, на връх Бузлуджа по време на честванията във връзка със 17-годишнината от героичната гибел на Хаджи Димитър и неговите четници (20 юли 1885 г.). На 16-годишна възраст участва в Сръбско-българската война през 1885 г. като доброволец. Включва се в работата на македонското дружество в Сливен през годините 1899-1902, когато то развива най-голяма дейност.
Събка Асенова, по-голямата сестра на Кръстьо Асенов, също е свързана с македонското революционно движение. Родена е на 17 декември 1875 г. Завършва медицина в София. По спомени на Яне Сандански е ангажирана в провеждането на аферата "Мис Стоун". След завършване на акцията през февруари 1902 г. съхранява част от получения откуп (4000 турски лири). Видната английска писателка Мерсия Макдермот в книгата си "Свобода или смърт. Биография на Гоце Делчев", издадена през 1979 г., отбелязва: "Когато Кръстьо Асенов оставил парите на сестра си да ги пази, самият той до такава степен бил останал без пари, че 

помолил майка си да му даде 10-15 лева

за да продължи пътя си. Такъв бил моралът на Вътрешната организация." Събка Асенова създава семейство в Стара Загора. Нейният син Асен Костов е уважаван лекар в Града на липите.
Друг родственик на Хаджи Димитър, участвал в подготовката на Илинденското въстание през 1903 г., е Иван Йорданов Асенов. Той е син на сестрата на Хаджи Димитър Тяна Хаджиниколова, омъжена за Йордан Иванов Симитчиев. Иван е роден в Сливен през 1886 г. Работи като полски пазач. Едва 16-годишен, заедно със съгражданите си Георги Георгиев Асенов, негов братовчед, Димитър Дечев и Петър Тинев се включват в четата на Тома Давидов. Той е в ревизионната чета, в която подвойвода е сливналията Димитър Дечев. Целта на четата е да обиколи Югозападна Македония и да съдейства за подготовката на въстанието.
В македонското революционно движение с оръжие в ръка участва и по-големият брат на Иван Асенов - Стефан Йорданов Асенов. Той е роден на 14 януари 1876 г. Деветнадесетгодишен се включва в първото македонско въстание през юни 1895 г. в четата на сливналията Петър поп Начев. Целта на четата е да достигне до град Струмица, да нападне и унищожи намиращото се там турско артилерийско отделение. Стефан участва в няколко сражения. В едно от тях е ранен и се завръща в Сливен. Работи като строител по поддръжка на жп линията Бургас и Русе. През 1924 г. ръководи строежа по пътя на Сливен-Елена. Умира през април 1949 г.
Георги Георгиев Асенов, племенник на Хаджи Димитър, също участва в македонското революционно движение. По-късно се преселва във Варна, където също продължава да работи като железар. Тук се включва в работата на македонското дружество, едно от най-активните в страната. През септември 1902 г. заедно с Димитър Дечев, неговия братовчед Иван Асенов и други сливналии, живеещи във Варна, заминават за София и се включват в ревизионната чета на Тома Давидов. Преминава с четата в Македония на 28 септември 1902 г. Племенникът на Хаджи Димитър в продължение на един месец заедно с други четници обикаля отделни райони на Македония и съдейства за подготовката на предстоящото въстание. Към края на 1902 г. се завръща в България поради възникнали противоречия с войводата Давидов и заминава отново във Варна. Установява се в черноморския град и тук създава семейство. Дълги години работи във флотския арсенал. Умира през 1959 г.
Борческата фамилия на легендарния войвода Хаджи Димитър дава своя принос за разчистване на пътя на прогреса и демократическото развитие на Македония. Споменатите петима дейци от този род (Кръстьо, Йордан, Събка, Иван и Георги) участват в подготовката и провеждането на Илинденското въстание през 1903 г., а един от тях - Стефан, в първото македонско въстание през 1895 г.



Иван Асенов, племенник на Хаджи Димитър, участник в подготовката на Илинденското въстание през 1903 г.

Йордан Асенов, най-големият брат на Кръстьо Асенов