Пътеводител за папагали

    Неотдавна колегата Богдан Иванов написа статия в ДУМА какви словесни безумия творят политици и журналисти в резултат на неграмотност и опростачване. Купешки лафове от рода на "руинирана съдебна система", "социална кохезия", "суицидно поведение", "екссмоукър" са само част от посочените от автора примери, свидетелстващи за не просто ниска езикова култура, а направо за повече от ограничено владеене на български, а също за жалка папагалщина.
    Малко по-друг вариант на папагалщината е буквалният превод на термини, при което се получават абсолютни безсмислици. Често в новините от размирни райони като Ирак, Сирия, Афганистан се споменава за употребата на "крайпътни бомби". Да се чуди човек с какво пък ще са опасни такива бомби, щом са поставени край пътя, значи, просто си вървиш по пътя и не рискуваш нищо. Само че английското "road side bomb", което преведено буквално наистина е "крайпътна бомба", всъщност значи "мина". Така вече "крайпътната бомба" може не само да те осакати, но и да те убие. Същият лесен, но неверен превод е на думата "barracs" като "бараки", в които спят войниците. Е, с малко повече ако не знание, то с напън за логическо мислене, ще улучиш верния превод - "казарми". Пак поради същата подвеждаща леснотия почти без изключение изпращат проститутките да упражняват професията си в "бордеи". Вярно, френското "bordel" звучи измамно сходно с "бордей", но верният превод е "бардак". А "бордей", както свидетелстват речниците за чуждите думи в българския, е заемка от румънски и означава "зимник", "землянка" и преносно - "нехигиенично жилище".
    Претенция за разкрепостен изказ, а всъщност пак папагалско използване на превърнали се в модни шаблони, е досадната злоупотреба с думички като "култов", "страхотен", "яко" и в малко по друг смисъл "случва се". За "култов" няма да даваме примери: достатъчно е да хвърлите поглед на културната рубрика на който и да е вестник или списание, както и на телевизионни предавания с такава тематика, и е почти изключено да не се сблъскате с "култов артист", "култов спектакъл", "култов автор".
    Як купон, яко парче, яко гадже, яко къркане - всичко е яко, че е най-лесно, трябва да си щадим мозъка, може някога да ни потрябва. "Страхотно" също е нещо като "Мистър Пропър", универсален почистващ препарат - и за паркет, и за тоалетна, и за балатум. "Страхотни сте", папагалски оценяват изпълненията членовете на журитата на разните "Х-фактори", "България търси таланти", "Като две капки вода". Или какво по-естествено Миглена Ангелова да възкликне, че БиТиВи е "страхотна телевизия", след като именно там стана популярна с "Искрено и лично".
Все пак, да речем, че това са спонтанни възторзи, докато в случая с актрисата Александра Сърчаджиева се сблъскваме с желязна система. Явно много наплашено е това момиче, щом само в едно-единствено интервю на по-малко от вестникарска страница споделя:
    "Работя в прекрасна атмосфера, със страхотни колеги".
    "Израснала съм сред тези големи имена, слушала съм страхотни истории".
    "А Стоянка е енциклопедия, знае абсолютно всичко. Слушала съм страхотни истории за големи артисти".
    "В една премиера - "Убийството в експреса", играя с Никола Атанасов и е страхотно да си с този човек на сцената".
    "Да, да големите актьори имат страхотна енергия".
    "Но пък представление е страхотно, с Петър Близнаков"...
    Страхотно!
    В "Панорама" на БНТ неотдавна гастролира Меглена Кунева. С нетърпение очаквах да чуя този път какво ще се "случи". Надеждите ми се оправдаха още на втората минута: "Да направим така, че това (реформите - б.а.) да се случи". То от друга страна е вярно, че реформите на реформаторите може да са плод единствено на случайността. Освен за затварянето на блоковете на АЕЦ Кунева има несъмнена заслуга за масовото подменяне на безличното "става" със "случва се", звучи някак по-така, по-интелектуално. Не може например една такава ярка "култова звезда" като Димо Алексиев да каже "постановката стана", простовато пада. Друго си е "Но беше предизвикателство за мен, както между другото и цялото случване на постановката". Или: "Но още на първия ден, като видях как Максим иска да се случват нещата, усетих, че не е моето нещо". Вероятно този Максим е искал нещата просто да "стават" и така се е разминал с Димо, който е държал те да се "случват". Е, третото "случване" в цитираното интервю с Алексиев случайно звучи почти логично: "И те доволно си съществуват, защото хем са в средата, хем им се случват някакви неща". Почти.
    И все пак всички цитирани случаи издават просто беден речник и умствен мързел. Докато една нашумяла звезда е направо с амбиции да е лингвистичен законодател: неотдавна Николета Лозанова публично заяви, че е без значение дали една дума се пише с "о" или с "у" в началото. Оттук нататък нейният, на Лозанова, правопис ще се въздигне в езикова норма. Буквално: "Ако аз кажа, че "обичам" се пише с "у", значи ще е така". На някакъв си професор Брезински ли ще вярваме дали се пише например "обичам" или "убивам". Та той е само някакъв си професор, докато Николета е плейметка, модел, рекламно лице на повече от 10 продукта, като се почне от Bayer и се свърши с Vodka Flirt, украсила е над 30 корици на списания, участвала е в клипове на Азис, Устата, Андреа, в ТВ реалита и води култовото предаване "Папараци".
Я да вземе да се одави в Перлувската река този професор.