Каузата на Тракия е кауза на майка България

Георги Киров, потомък на тракийци*

Според сведенията на Одринската гръцка митрополия в навечерието на Балканската война населението на Тракия е наброявало население 1 026 931 души, от които 508 311 турци, 366 301 гърци и 107 843 българи, арменци около 24 000 души и евреи - 19 300 души. Това събираемо е според тогавашния религиозен признак. Знайно е, че в продължения на столетия официалните турски власти и цариградската патриаршия са полагали енергични усилия за асимилирането и пълното унищожаване на българската народност. Според омразния Берлински конгрес хилядна вълна от българи са напуснали родните си места в Одринска Тракия и са се изселили в новоосвободените територии на България. Докато нашите сънародници са намалявали в Тракия, техните места веднага се заемали от хилядите турски бежанци т. нар. мухаджири. Придобитата от България територия в Тракия на изток е опирала в Черно море и на юг достигала до Егейско и Мраморно море! Така създадените условия даваха голяма възможност и за стратегическото значение на Тракия. Тогавашната нейна територия давала възможността да се установи контрол над проливите - Босфора и Дарданелите, като с това се лишавала Турция отново да упражнява контрол и монопол с произтичащите от това икономически, политически и военни последици. И всичко това се е постигнало с цената на пролятата свидна кръв от хилядите българи за свободата.

Първото дружество на тракийци

е образувано във Варна на 12 май 1896 г. под името "Странджа", което си е поставило за цел да работи за освобождението на Одринско. В неговото ръководство са капитан Петко Войвода, Манол Ковачев и братя Петър и Никола Драгулеви. В края на май същата година тракийските бежанци, заселили се в Ямболския край, основават в Ямбол дружество "Странджа", като за председател е избран Димитър Игнатиев. В началото в дружеството членуват 50 души, а след по-малко от месец те стават около 150. През лятото двете дружества от Варна и Ямбол се срещат, за да определят своите делегати за първия конгрес на тракийските дружества.
От 19 до 21 февруари 1897 г. в гр. Бургас се провежда Първият конгрес на на тракийските дружества в България и с приветствието на 36 делегати, като двама делегата са от ямболското дружество. С взетите си решения конгресът бележи прехода от революционна пропаганда към непосредствена революционна дейност в цяла Одринска Тракия. През октомври в Ямбол идва Гьорче Петров, задграничен представител на ВМРО, който се среща с ямболския председател, и тук двамата умуват над идеята за изграждането на погранични пунктове, които да служат като база на националноосвободителното движение в Одрински революционен окръг. В края на 1899 г. дружество "Странджа" се преименува на Македоно-одринско дружество. На 25 април 1900 г. се учредява Одринското благотворително братство "Антим I", което в устава си записва не само благотворителни и културно-просветни цели. В тези условия ямболското дружество, председателствано от Никола Върховски, започва усилена работа. За неговата добра и ползотворна дейност дружеството е похвалено от Върховния македоно-одрински комитет, което нарочно е записано в тогавашния вестник "Реформа".
Ямболското дружество дава своя неоценим 

принос в подготовката на Илинденско-Преображенското въстание,

като членовете му събират оръжие и муниции за пограничните пунктове. За победата на Македония и Одринска Тракия Ямбол дава десетки свидни жертви. След разгрома на въстанието в Ямбол намират подслон 103 семейства от Одринска Тракия и Македония. По този повод Ямболското благотворително дружество се обръща към гражданите с възванието да се помогне на прокудените братя. Всички граждани се отзовават на призива и отделят от своята храна и залък за бедстващите сънародници. През 1913 г. бежанците нарастват особено след Балканската война. Сред тях са потомците на тракийците, на изселени преди 230 години в с. Аврен десетки фамилии. През юли 1913 г. авренските бежанци са настанени в с. Каравелово, Симеоново, Робово и др. След седем години кметството в Ямбол им отпуска общинска земя и през 1920 г. се заселват в новия Авренски квартал, а през 1924 г. общината отстъпва земя с право на строеж на бежанците от Беломорска и Източна Тракия, които заселват новия "Търновски" квартал в подножието на хълма Боровец и същите земи са откупени от заселниците и стават техни собственици.
На 13 август 1923 г. тракийското дружество на Ямбол организира честване на 20 години от Илинденско-Преображенското въстание. От 21 до 23 се провежда ХІ конгрес на тракийската организация в България, като 160 000 тракийци са представени от 150 делегати и около 1500 гости. На конгреса идват десетина чужди журналисти, които отразяват работата му. На 20-23 октомври 1929 г. в града се провежда конгрес на младежката тракийска организация на тракийците. Тракийци поемат нов девиз и той гласи: "Свободна Тракия под крилото на България". На 9 май 1940 г. делегати на Ямболското тракийско дружество предоставят на министър-председателя на България и председателя на НС резолюция, която предварително е изпратена за одобрение и допълнение до всички дружества в страната с искането за категоризация на оземлените бежанци и създаване на

закони за облекчения

на тракийските бежанци, както и снабдяването им с нотариални актове, с което юридически стават собственици.
През 1941 г. в дружеството в Ямбол вече членуват 1006 членове - бежанци. На 17.9.1945 г. Ямболското тракийско дружество става член на Отечествения фронт. По решение на ЦК на БКП всички дружества в страната се закриват и след тяхното възстановяване през ноември 1991 г. е избран сегашният председател на тракийско дружество "Тракия" в региона Михаил Вълов, който продължава активно и успешно да ръководи тракийците, да увлича гражданите в дух на патриотизъм, родолюбие, мир и достойна работа в името и за добруването на всички хора на България. На 25 май 1995 г. на общо събрание се приема устав, където в чл. 2 е записано: "Дружеството е обществено-патриотично, непартийно сдружение на българските бежанци от Тракия и техните потомци, както и на български и чужди граждани, които споделят целите и задачите, приети с устава на сдружението".
През 1996 г. дружеството наброява вече 807 членове, като към него са изградени секции за младежта и ветераните. През 1998 г. се възражда ежегодният събор "Спасовден" в местността Бакаджиците като регионален празник на Ямбол, а от 2000 г. съществува и национален тракийски християнски събор "Спасовден". На 2 юни 2009 г., по време на събора, при пътен инцидент загиват 18 участници в събора и празникът е преустановен.
През октомври 2000 г. в Ямбол се проведе протестен митинг срещу неизпълнението на клаузите на Ангорския договор за спазването на човешките права и свободи и

пълното възмездяване на потомците

на тракийските бежанци от Източна Тракия, Мала Азия и Република Турция. В протеста са участвали 14 региона от България с над 22 автобуса. На митинга е приета протестна декларация, която е изпратена до НС и министъра на външните работи. Националният протестен митинг стана събитие номер едно в нашия обществен, културен и политически живот в Ямбол и страната.
За своята активна и ползотворна дейност дружество "Тракия" с решение на общинския съвет в Ямбол е наградено с почетен знак "Златен герб".
             

Карта на селищата и броят на изселниците в Ямболския регион


Паметникът на тракийци в центъра на Ямбол в съседство с джамия, построена на мястото на православна църква

Председателят на тракийското дружество "Тракия" - град Ямбол, получава награда от председателя на СТДБ Красимир Премянов
Снимки Авторът      

*Авторът е артилерист, майстор-ракетчик, бивш военен комендант на Ямболския гарнизон. Понастоящем вече 26 години военен пенсионер и журналист на свободна практика.