Олекваме със 116 евро за минута

Ако няколко лоши неща ви се струпат на главата и си мислите, че по-зле няма накъде, значи просто нещо не сте отчели. Има. Горе-долу това гласеше един от законите на оня шегаджия Мърфи, които знаем наизуст. Тези дни се сдобихме с повод да го почувстваме как действа.
Става дума за едни 620 млн. евро, които НЕК трябва да плати на руската "Атомстройекспорт" за произведеното оборудване за АЕЦ "Белене". Към тях се добавят и 167 хил. евро на ден лихви, или 116 евро на минута, до окончателното издължаване на сумата. Олекваме стабилно, с шеметна скорост! Само си го представете: минута - 116 евро, следваща минута - още 116 евро. И краят им не се вижда.
Кабинетът изпадна в ступор. Първоначално управляващите се опитаха да ни убедят как милионите, дето ще ги плащаме, не били загуба, а едва ли не печалба. Защото, видите ли, могли да ни осъдят и за повече. Страхотен повод за хвалба. А сетне... Сетне паника и хаос.
Премиерът обяви, че пак ще пита Брюксел какво да прави с проекта. Попита ли, не попита ли - той си знае. Дори да го е сторил, отговорът вероятно е бил "Оправяйте се сами!", защото Борисов хукна с набързо събрана делегация в Иран. Да продава реакторите на "Белене". Все едно това му е работата и затова са го избрали на върха на изпълнителната власт в държавата - да се прави на търговец на атомно оборудване. Подобна дейност не отива дори на енергиен министър. Защото е строго експертна и изисква специални познания. На нашите управляващи обаче специалисти не им трябват. Не се допитаха дори до българите от Международната агенция за атомна енергия, наблюдаващи проектите за АЕЦ на Иран. Повярваха си и... резултатът е налице. Никакъв. Опитаха се да ни пробутат движенията си за действия. Е, да де, ама действия нямаше, само воаяж до Иран.
В края на миналата седмица министър Теменужка Петкова се разходи до Москва. Да договаря схема за издължаване на милионите. Още преди да излязат прессъобщенията, запознати с протокола и нравите на руснаците бяха категорични какъв ще е резултатът. Фиаско! Какви преговори в петък, последен ден преди отпускарския август! Енергийният министър бе приет от зам.-директор на "Росатом", дори не от директора на държавната корпорация. Разликата в ранговете няма как да остане незабелязана. Можеше ли да очакваме нещо различно обаче, пращайки на преговори човек, който има принос за провала на проекта. Едва ли. Струва ли си да се изненадваме тогава от резултата, огласен на страницата на "Росатом" и спестен в прессъобщението на нашето министерство:  Руската страна е готова да обсъжда възможните варианти за решения на ситуацията, но САМО в контекста на необходимостта от скорошно погасяване на дълга. Толкоз.
Кабинетът е на изходна позиция и без решение на казуса. Руснаците няма закъде да бързат. Времето работи за тях. А ние продължаваме да олекваме със 116 евро за минута.