Мощен тракийски комплекс разкриват над Хисаря

Възможно е внушителната резиденция на тракийските царе на връх Кози грамади - на 22 км над Хисар, в планината над с. Старосел, да е изградена по-рано, отколкото се смяташе досега. След екипа на н.с. Иван Христов от НИМ, който от началото на юни поднови разкопките на обекта, може да се допусне, че укрепената резиденция е била обитавана от няколко владетели на мощното царство на одрисите през IV в. пр.Хр. и е превзета от воините на Филип Македонски през 341 г. пр.н.е.     
Резиденцията на Кози грамади е най-добре запазеното тракийско укрепление на територията на страната. Според учените тя е свързана с култовия комплекс при Старосел, разкрит от известния археолог Георги Китов. Става въпрос вероятно за огромен политически и култов център на одриското царство, свързан с пътища, на чиято територия са били разположени светилища, резиденция, крепост, могилен некропол с храмовете, въплътили вярванията на траките.

Монета на Терес с царския символ на династията - лабрис

Изцяло е разкрита североизточната стена на дворцовата постройка в средата на одриската резиденция. Тя е дълга 13 м и е запазена на височина до 2 м, съобщиха от НИМ. По подобие на разкритата през 2005 г. фасада на монументална постройка, стената е изградена от огромни, перфектно обработени блокове с врязана украса. Продължава проучването на улица и прилежащи съоръжения от вътрешната страна на втората крепостна стена. Запазената архитектура на укрепената одриска резиденция достига също 2 м. Защитената площ е от близо 5 дка, крепостната стена е дълга около 300 м. Археолозите са открили нещо, характерно за елинистичните укрепления - появата на кули и бастиони на възлови места в охраната на обекта. Ходовата част към вътрешността е сложна, евентуалният нападател е трябвало да премине през две кули първо към вътрешно дворно пространство и след това към резиденцията. Вече са открити основите на втората мощна кула на югоизточната крепостна стена на резиденцията. Именно в този район войниците на цар Филип са проникнали във вътрешността на резиденцията, смятат археолозите заради установените разрушения на това място.
Открита е и сложна система от изсечени в скалите канали и щерни за събиране на вода. Скалните изсичания наподобяват онези, които бяха разкрити в тракийското светилище Белинташ и в скалния град Перперикон в Родопите, твърдят от НИМ. Всички градежи са от огромни, идеално издялани каменни блокове, отлично запазени на голяма дълбочина. Удивително е, че блоковете са били пренесени до върха, на голяма височина в планината. Медиите, които много обичат да наричат културно-историческото наследство по нашите земи с чуждоземни имена, вече определиха обекта като "българския Мачу Пикчу".
Според Иван Христов, цитиран от агенция Фокус, богатите тракийски царе са наемали гръцки майстори за построяването на резиденцията, защото паралели на тази архитектура се откриват в укрепленията на древна Гърция. Някои от тези майстори са научили местните траки да правят покриви от керемиди - плоски и извити, които са били продукт на модерни за времето си технологии.
Преди няколко месеца археолозите се натъкнаха на доказателства, че мощното укрепление наистина е било превзето от армията на Филип Македонски. При разкопките са откривани десетки оловни ядра за прашка, каквито са изпозвали елитните елинистични военни части, т.нар. прашконосци, разказва Иван Хрисов. Върху някои от ядрата има надписи на старогръцки. С помощта на доц. Анатоли Манов от Националния археологически институт с музей (НАИМ) при БАН са разчетени имената на двама офицери от армията на Филип II - Анаксандер и Клеобул. Това са реални исторически личности и надписите показват, че са участвали в обсадата на крепостта на Кози грамади през 342 г. пр.Хр.
Сред важните находки са фрагменти от гръцки амфори, кратери и чернофирнисови съдове. Археолозите са открили малка сребърна монета, сечена в гр. Парион, с изображение на Горгона Медуза. Монетата е пробита и е служела за медальон на македонски войник, защото в онези времена се е вярвало, че изображението на  чудовището е пазело живота на преносителя. В близост до монетата е намерено и бронзово умбо на македонски пехотинец - хоплит.
В работата на екипа в различни етапи се включват като консултанти и д-р Христо Попов (НАИМ при БАН), д-р Даниела Стоянова (Софийски университет) и проф. Валентин Тодоров (НХА). Проучванията повдигат много въпроси и множество хипотези, които тепърва ще бъдат обсъждани, доказвани или опровергавани. Сложен е въпросът например за това кои одриски царе са строили и може би наследявали резиденцията. През IV в. пр.Хр. са се сменили няколко владетели от две одриски династии, много от датите са несигурни. Има хипотеза, че одриският център е могъл да се появи още при цар Ситалк (445-424 г. пр.Хр.). На обекта са открити монети с името на цар Терес. Възможно е това да е Терес II, царувал в първата четвърт на IV в. пр.Хр. Сред находките има монети и на царете Котис I и Аматок. Известно е, че Котис властва през 383-359 г. пр.Хр. Синовете му Керсеблепт, Аматок II и Берисад разделят одриското царство. Вероятно Керсеблепт е бил първородният, отстъпил е земи на Аматок II, а сам е взел териториите на югоизток и след дълга съпротива също е победен от Филип Македонски.
Възможно е резиденцията и храмът в Четиньова могила в Старосел да са владение на Аматок II (359-351 г. пр.Хр.). Родовият герб на династията на този цар е бил двойна брадва (лабрис), какъвто е открит върху няколко предмета при Старосел и върху десетки монети. Според някои учени синът на Аматок II - Терес III, е вероятният последен владетел на резиденцията на Кози грамади между 351 и 341 г. пр.Хр., когато е победен от Филип Македонски.
Засега Иван Христов подготвя за публикуване първия том с резултатите от проучването, който предстои да се появи през юли. Разкопите тази година ще продължат до септември за доразкриване на втората кула и във вътрешността на резиденцията. Екипът е по следите и на владетелското жилище. Плановете са районът Кози грамади-Старосел да се обособи като цялостен археологически резерват, стига да се намерят средства за това. В община Хисаря правят разчети колко пари са необходими за възстановяването на пътищата към планината, които са занемарени и в момента трудно достъпни.