Май ни наплескаха...
/ брой: 135
Не се плашим от руснаците, нито от компаниите им, нито от енергийните гиганти. Ако трябва, пак ще ги пляскаме. Ей така напуйчено ексминистър Дянков реагира през 2012 г., когато стана ясно, че "Атомстройекспорт" съди НЕК в арбитража в Женева заради АЕЦ "Белене".
Позицията на премиера Борисов претърпя през годините всякакви обрати. Втора атомна бе ту гьол, ту необоснован проект, ту без нея икономиката ни щяла да банкрутира. Той я замразява и размразява неведнъж, кога според капризите си, кога слушайки чужди съвети. Било то брюкселски или задокеански. Накрая се изплаши и спря проекта. Лично той, както сам си се хвалеше.
И днес имаме какво?
Имаме енергийна стратегия до 2020 г., приета от първия кабинет на Борисов през 2011 г. В нея черно на бяло пише, че България ще развива ядрената енергетика и ще изгради 2000 МВт ядрени мощности. Имаме сертифицирана площадка за изграждане на атомна централа. Имаме готов и окомплектован реактор. Имаме похарчени много пари, вложени време и труд на специалисти. Имаме присъда в международен арбитраж за над 1,2 млрд. лв. Имаме управляващи, които създават стратегически документи колкото да се отчетат пред Брюксел и които забравят написаното в тях на мига, след като им ги приемат. Имаме премиер, който за пореден път вчера "обърна палачинката", призовавайки политическите партии с "връзки в Русия" да помагат за решаване на казуса с реактора.
При всичкото това "имане", нямаме най-важното - работеща АЕЦ "Белене". Към днешна дата тя можеше вече да е в експлоатация. Това вероятно е световен прецедент и поредното доказателство, че сме уникално сбъркана държава, която очевадно нито може да си прави сметките, нито да отстоява националните си интереси. Може само да "пляска" партньорите си и да тегли заеми, за да плаща за щуротиите на плескачите.