Лютви Местан не е "екскурзиантът" Хасан

Вече дни наред политици, политолози и всичколози журналисти нищят посещението на председателя на ДПС Местан в Турция и разговора му на четири очи с новоизбрания президент на съседите. Те, както и редовият българин, научиха за събитието постфактум. И не само всичколозите и редовите българи, но и чиновниците от съответния отдел във външното ни министерство и българските дипломати в Анкара и Истанбул - факт, който заслужава отделно внимание. Защото когато шеф на партия пътува в чужбина и се среща с най-високопоставени ръководители, това не е като Хасан от Бурса, озовал се там в резултат на "голямата екскурзия", да споходи братовчед си Осман от Кърджали, за да изядат заедно байрам курбана на 5 октомври. В цивилизования свят, към който божем се числим, подобни визити, имащи несъмнено политически характер, се уреждат по установени дипломатически канали и протоколни правила. Най-незначителното от които е съответното лице да бъде посрещнато и настанено от представител на българското дипломатическо представителство, да му се предложи съдействие в изпълнение на мисията му: евентуално транспорт, придружител, преводач. За нормално се смята също гостът да сподели с посолските служители впечатления от контактите си, особено когато те са били с високопоставени представители на съседна страна. Нормално за подредените държави, където цари ред и съответните служители не са "калинки", уредени на държавната хранилка при поредната политическа турбуленция. А у нас тези турбуленции не спират от двайсет и кусур години. И съответно урбулешките и безхаберни изпълнения на Външно министерство не започват с мистериозното посещение на Местан и вероятно няма да завършат с него.
По една случайност бях в Истанбул в края на деветдесетте, когато за огромно удивление на дипломатите ни там се оказа тогавашният министър-председател Иван Костов. В генералното ни консулство научиха за премиерското посещение от... приятели турски граждани, които проявили интерес за целите му, планирани срещи и т.н. Посетиха Костов в хотела, предложили му съдействие, както е нормално. По-късно по същия сценарий се разиграла и визита на Ахмед Доган.
Преди три десетилетия бях кореспондент на в. "Работническо дело" в Бейрут. Всеки вторник и петък имаше полет на "Балкан" от и за София. И всеки вторник и петък човек от посолството посрещаше самолета на бейрутското летище, при нужда помагаше с транспорт до града, настаняване в хотел. На редови пътници, не на политически и държавни дейци, просто на сънародници. Ще се намерят опоненти, които веднага ще ме засекат с изтърканите лафове за вездесъщите зорко око и голямо ухо на ДС, сега е вече демокрация, всеки може свободно и безконтролно да пътува където си иска, да се среща с когото си иска.
Когато обаче пътуващият е председател на третата политическа сила на България, когато той се среща с президента на съседна държава, когато двамата си хортуват насаме и то в навечерието на парламентарни избори в България, неуместно е този политически акт да се подвежда под общия знаменател на демократичните завоевания. Освен ако такава инкогнито визита и разговори на 4 очи не са имали някакво по-специално оправдание. Например каква може да бъде ролята на ДПС за утвърждаване на Турция като регионална сила и съответно засилване на влиянието й върху политическия живот в България.
Но да не ставаме толкова мнителни.