Харчим 2,5 пъти повече за лекарства от ЕС

Българите плащат 2,5 пъти повече за лекарства за домашно лечение в сравнение със средното за ЕС. Това става ясно от доклад на Европейската здравна обсерватория за 2020 г. Разходите за здравеопазване на глава от населението в България са се удвоили като цяло от 2005 г., но въпреки това остават много по-ниски от средните за ЕС в абсолютни стойности и като дял от БВП, пише в документа. Публично финансиране на здравната система представляват 61 на сто от разходите за здравеопазване през 2019 г., а от джоба на хората идват 38 процента, като основно тези пари отиват за лекарства. В доклада се припомнят данни на Евробарометър, според които 10 на сто от българите са направили неофициално плащане на лекар, медицинска сестра или болница през декември 2019 г. Всичко това прави здравната система трудно достъпна за бедните.

Над 1 милион българи нямат здравни осигуровки. 

Докладът отчита високата смъртност в България, в това число и по предотвратими и лечими причини, като това се отдава на слабата профилактика. Здравната превенция заема 3 на сто от общите разходи за здравеопазване в България, пише в доклада.

Очакваната продължителност на живота през 2020 г. у нас е спаднала над пъти пъти повече, отколкото средно в ЕС. Продължителността на живота на българите намаляла с 1,5 години и е стигнала 73,6 години, докато в ЕС е спаднала с 0,7 години и е стигнала 80,6 години.

Заболяемостта от рак в България е доста по-ниска от средната в ЕС. В същото време смъртността от злокачествени новообразувания (258 на 100 хиляди население) е почти колкото в ЕС (264 на 100 хиляди). Това, заедно с ниската преживяемост, според експертите говори за недостатъчна профилактика и скринингови прегледи, диагностика и осигуряване на ефикасно лечение.  

Докладът отчита висок брой хоспитализации за лечение на състояния, които могат да се управляват ефективно в извънболнична помощ (включително астма и диабет). Разходите на глава от населението за болнична помощ в България възлизат на 509 евро през 2019 г. и представляват 40 на сто от всички разходи за здравеопазване в страната. За сравнение - в 27-те от ЕС тези харчове са 29,1%. Макар разходите за извънболнична помощ да са се увеличили неколкократно за девет години, средно на човек се падат по 233 евро. 

В първите 12 месеца на пандемията от КОВИД-19 почти една четвърт от населението съобщава, че е трябвало да се откаже от здравни грижи. Докладът отчита, че към края на август едва 17 на сто от пълнолетното население е ваксинирано срещу коронавирусната инфекция. 

Докато общият брой на лекарите в България (4,2 на 1000 души) е по-висок от средния за ЕС (3,9 на 1000 души), медицинските сестри са 4,4 на 1000 души, което поставя страната ни на последните места в съюза по осигуреност с тези специалисти. Според доклада недостигът на тези специалисти се отрази и на управлението на здравната криза по време на пандемията.