Защо ми събуха обувките на летището

На летище Варна преди няколко години откраднали айфона на американския посланик. Митничарят крадец не знаел, че чрез спътниковите устройства местонахождението на тия умни машинки може да се открие лесно и бил изумен, че го хванали още на двайсетата минута. Случаят стана световна новина и бе коментиран от медиите в доста страни. Да ограбиш американския посланик не е шега работа!
 Аз летя често с различни авиокомпании и до различни дестинации. Като пловдивчанин почти всеки месец летя до или от Пловдивското летище Крумово. Уникално е това летище в някои отношения, уникални са и повечето от работещите там. Те вече ме познават и сами си признават това.
Но! Защо ли при всяко заминаване за Лондон ме карат безпричинно да свалям обувките си и непременно отварят куфарчето ми за проверка?! Същите обувки и същото съдържание на куфарчето преминават без проверки и проблеми във всички други летища.
 След като вече са ми изчезвали флашки и са ми конфискували фазомерче писалка и някои други дреболии, наскоро проверяващите ме подложиха на половинчасова щателна проверка.
 Докато си обувах обувките, които единствено на летище Пловдив ме карат да събувам, гледам - някакъв служител се рови из моя куфар в другия край на лентата. Това не е прието! В никое летище и на никого не биха отворили куфара така, без да присъства притежателят му! Питат чий е куфара и когато собственикът се обади - отварят го пред него или дори го карат да си го отвори самият той.
Въпросният служител в летище Крумово си взе едно тиксо от най-мъничките, които съществуват и едно миниатюрно френско (раздвижно) гаечно ключе, които вещи си бяха на същото местенце в куфара и когато се качвах от лондонското летище за Пловдив седмица преди това. Такива миниатюрни ключета в България няма и явно си го е харесал. Припомних си, че изчезвалите и конфискувани предмети са били все неща, които или рядко се срещат в България, или са сравнително скъпи.
 Този път реагирах остро, че няма причина да се конфискуват тези две неща, защото нито са остри, нито са тежки, нито отровни и по никакъв начин не могат да бъдат опасни за пътниците или за екипажа. Тогава служителят постави ключето в найлонов плик и каза, че ако се върна до месец - ще мога да си го взема от информацията. На въпросите ми какво може да се направи с тях, каза, че с това тиксо (което едва ли има метър дължина и лесно се къса дори от дете) можел съм да увия ръцете на пилота (!?), а за ключето не можа изобщо да се аргументира. Съмнявам се дали ще успея да увия ръцете на пилота с това тиксо, дори ако той специално ме помоли да сторя това.
Щом на въпроса ми как постъпват с конфискуваните предмети получих отговор, че ги изхвърляли (!?) - то причините ми стават ясни. С неколкосантиметровото ключе, тежащо 50-60 грама няма как да нараниш човек, но... то има полезно приложение. Защото с променящите се размери може да замести десетина други гаечни ключета. Явно е, че човекът си е харесал това ключенце и не е очаквал реакцията ми.
След като вече ме познават и са забелязали, че в куфарчето ми все има по нещо интересно, а на конфискациите им не реагирам, защо да не продължат! Затова сега реших да оглася методите им. Обувките ме карат да събувам за отвличане на вниманието ми и за губене на времето ми. Времето, което им е необходимо, за да си правят врътките и номерата...
На софийското летище пък имах доста интересен случай. Носех малко повече британски лири и попитах трябва ли да ги декларирам. Вместо отговор, митничарят ми нареди: "Ела с мене!" и ме вкара в една стаичка. Там започна да брои банкнотите, които бях поставил в найлоново пликче. Брои ги втори път, та ги брои и трети. И докато брои, от време на време пита: "Само тези пари ли носиш?", "Сигурен ли си, че нямаш други по джобовете, я провери!?". Не можа да измисли в какво да ме обвини и ме пусна. Когато на следващия ден отидох да ги внеса в банката обаче, оказа се, че една петдесетачка липсва от пачката. Митничарят е очаквал да му бутна нещо, но... след като не съм направил това, е успял да ми открадне петдесет британски паунда. Затова ме карал да тършувам из джобовете, за да отклоня погледа си.
 Е, факири са българските митничари, няма що! Ако се организира световен конкурс за най-хитър митничар, то без съмнение нашенецът ще бъде първенец. Да не говорим пък в конкурс за най-корумпиран!

Пловдивското летище Крумово