Никому ненужни оправдания

Днес (става дума за 26 ноември) си купих пет всекидневника, без нашия (този, който четете). По-добре да не им пиша заглавията, защото не е колегиално и защото всеки, който иска, може да ги познае.
Прелистих ги внимателно с намерението да видя на колко места ще занимават читателите си с убийства и разни други престъпления, които са всекидневната им храна. Не че читателите (нашият изстрадал от безкрайния преход народ) са толкова лоши, че да се радват на въпросните новини, но малко по малко взеха да свикват с тези новини, да ги търсят и да ги възприемат като нещо нормално. Защо иначе нашего брата журналистът ще им предлага на страниците на всички вестници (не само на чисто жълтите) нещо (информация), което трябва веднага да се забрави.
Имам предвид загубата на големия наш боксьор Кубрат Пулев от противника му Кличко. Според беглите ми познания в тази област, само който не се е качил на ринга, само него не са го били. Това е вид спорт, а в спорта не е изненада, а е практика да победиш или да те победят. Това да бъдеш победен, най-добре го знаят националните ни футболисти. Всички оправдания на падналия звучат неубедително. И не с думи, а с юмруци трябва да се бият състезателите по бокс, за разлика от футболистите.
Според прочетеното от мен във въпросните пет вестника нашият боксьор доста правилно и самокритично обяснява или се оправдава за загубата си. Но защо му трябваше тогава тази пресконференция? Защо всички всекидневници я отразиха, сякаш Пулев е победил?
Представяте ли си какво щяха да пишат, ако нашият беше се наложил над украинеца? Вярно, че малко побеждават нашите спортисти напоследък и според някои е редно да раздуваме скромните им днешни постижения. А едно време имаше и Олимпиади, в които нашите спортисти бяха много напред, връщаха се с доста медали...
На Олимпиадата през 1980 година например нашите спортисти спечелиха над 40 (четирийсет) медала, осем от които златни. Това беше времето, когато не се режеха лентички при откриването на всеки завой от пътя, но имахме и индустрия, и земеделие, и спорт... Сега ходим на Олимпиади само за да спазим девиза, че е важно участието, а не резултатът.
Ето какво поместват на първите си страници четири от петте вестника, които сега разгръщам: "Заради скандала с допинга Кличко дава Кобрата на съд", "Владимир Кличко съди Кубрат Пулев за клевета", "Българският професионален боксьор Кубрат Пулев даде пресконференция вчера в столицата", "Крисия и Кобрата викат за Лудогорец"... И в един от вестниците - "Кличко съди Кобрата за обвинение в допинг"!... Неволно правя аналогия с познатото ни от един стар виц - че и двамата (малката Криси и големият Кубрат) са се класирали на доброто второ място.
И си мисля още: какво ли щяха да пишат вестниците, ако нашият състезател беше победил, което според всички патриотарски прогнози беше не само сигурно, а и неизбежно? Било каквото било! Но поне след неблагоприятното за нас завършване на мача медиите можеха да са по-сдържани и скромни. Достатъчно беше вестниците да пуснат по едно кратко съобщение и толкова. А не да отделят цели страници на поражението ни.
Не като мен мисли обаче сегашният спортен министър Красен Кралев, който се обърна към Кубрат Пулев със следното поздравително писмо: "Развълнуван съм от мъжествеността ти. С волята за победа докосна всички българи и накара нацията да се чувства обединена. Доказа, че България стои над всичко. Кубрат, (а не Кубрате, както е правилно на български език) гордея се с теб!", се казва в обръщението...
Тези "трогателни" думи на члена на правителството могат да се тълкуват и така: "На такъв народ като нашия му стигат и пет рунда!"
Интересно - какво ли щеше да бъде поздравлението на министъра, ако нашият боксьор беше победил?