Подвигът на руските лекари и медсестри за нашето Освобождение

Доц. д-р Петър Ненков


Стотици лекари, милосърдни сестри, самарянки и санитари участват в Руско-турската освободителна война 1877-1878 г. и спасяват със своя висок професионализъм живота на хиляди болни, ранени и измръзнали руски войници и български опълченци. Много от тях загиват за Свободата на България.
Други след войната остават в България и полагат основите на модерното българско здравеопазване.
По време на Руско-турската война (1877 - 1878 г.) в редовете на руската армия са най-изтъкнатите представители на руската медицина. По думите на Пирогов смело може да се твърди, че в нито една от миналите войни на бойното поле не е имало такъв умствен и научен потенциал, както в тази. Медицинските факултети на Петербургския, Казанския, Московския, Харковския и Одеския университет изпращат своите най-добри кадри за България. Медицинският персонал по време на войната извършва огромна по обем и тежка работа.
През болниците и лазаретите на Руския червен кръст преминават около 250 хил. ранени и болни, а в организираните от него 22 санитарни влака се превозват около 100 хил. ранени. Това е заслуга на 1650 лекари, фелдшери, студенти медици, 2300 милосърдни сестри и на участвалите за първи път в тази война 7800 санитари-носачи. От тях загиват 531 човека. Огромна работа извършват руските медици по време на петмесечната Плевенска епопея.
Между най-известните е доктор Николай Иванович Пирогов - голям клиницист и хирург, основоположник на руската военнополева хирургия. От 10 октомври 1877 г. 67-годишният хирург в продължение на 3 месеца инспектира лечебните заведения, оказва им помощ със съвети, а на някои места и сам лично участва в тяхната работа. При Плевен пребивава в село Пордим.
Пирогов експериментира в областта на оперативната хирургия, пише трудове по анатомия, въвежда нови методи в преподаването. Той пръв в света използва етерната наркоза при ранените през 1847 г. и един от първите в Европа прилага етера по време на операция. Въвежда обездвижване чрез гипсова превръзка.
Неговият ученик, професор В. Склифосовский, през войната работи край плевенските села Гривица и Българене. Разработва научно и на практика хирургичното лечение на големите стави и артеровенозните аневризми.
Създателят на руската терапевтична школа професор С. Боткин е главен лекар в Главната квартира на Александър II в България. Провежда профилактична противомаларична хинизация на армията.
Професор Е. фон Бергман е един от най-видните хирурзи на ХIХ век. Благодарение на огромния опит и познанията си Фон Бергман и неговите ученици създават образцови военнополеви болници и превързочни пунктове в непосредствена близост до предната линия на фронта и по такъв начин спасяват живота и облекчават страданията на хиляди ранени. Той предлага асептичен метод на лечение на рани. Опитът, получен от него при лечението на черепно-мозъчните увреждания, му помага да стане един от основоположниците на неврохирургията.
По време на военните действия той е полеви военно-медицински инспектор, но както и главният пълномощник на Руския червен кръст д-р Каде работи като опериращ хирург по време на третия щурм на Плевен в лазаретите на 16-а и 5-а пехотна дивизия.
Руските медицински работници, повечето дошли като доброволци в руската армия през войната, по проявената от тях доблест, героизъм и жертвоготовност не отстъпват на бойците от руската армия. Но най-важното е това, че те бяха истински професионалисти, които изпълниха докрай хуманния си дълг.
Затова буди недоумение поругаването от неизвестни вандали на Докторския паметник в София, на който са изписани имената на 529 загинали във войната руски лекари, милосърдни сестри и санитари.

Фейсбук