Когато "одринките" падаха от "Албатрос"

Лилия Чалева,
Дир БГ


Първият самолет F-16 Block 70 от ескадрилата нов тип български самолети за Военновъздушните сили бе посрещнат с тържествена церемония на 13 април в Трета авиобаза в село Граф Игнатиево. Някои политици го определиха като "начало на обновлението" на бойната ни авиация. Събитието е и повод да се върнем назад в години, когато самите ние сме били новатори за пример. Историята на българската авиация ни дава много поводи за гордост още от нейното създаване, като само три десетилетия след Освобождението ни от османско робство тя записва постижения, които влизат в световната история.



Преди 112 години Втора българска армия превзема Одрин.

Първият нощен полет в историята на Франция е осъществен благодарение на български летци и механици. Той е изпълнен от поручик Симеон Петров и Луи Блерио. Симеон Петров е и първият, приземил самолет със спрял двигател.
Първият боен полет със самолет в Европа отново е на наши пилоти при обсадата на Одрин по време на Балканската война. Италианците ни изпреварват само с година по-рано, когато авиаторът Джулио Гавоти със своя самолет "Етрих таубе" извършва първата въздушна бомбардировка в историята на авиацията. Това се случва край Триполи, Северна Африка, по време на итало-турската война. Но това става на открит терен, докато българските ни летци изпълняват много по-трудна и опасна задача, бомбардирайки силно укрепената Одринска крепост.

Предвестници на българската бойна авиация

Първото документирано събитие, което има пряка връзка със създаването на българската бойна авиация, е техническото изложение в Пловдив през 1892 г. На него е поканен парижанинът Йожен Годар с неговия балон "Ла Франс". На 19 август подпоручик Васил Златаров лети с него, заедно с прочутия "въздухоплавач".
Това е най-голямата атракция и основна новина месеци наред на "Първото световно земеделческо-промишлено изложение" в Пловдив, първо в страната ни, първо и на Балканския полуостров.
Вестникът на изложението е описал това невиждано чудо на техниката така: "Балонът "Ла Франс" е направен от тънък копринен плат. 768 парчета трапецоиди от този много як плат здраво съшити, съставляват едно кълбо, което, когато е надуто, завзема един обем от 400 кубични метра и има повърхност от 334 кв. м."
Смята се, че сформираната българска група, която трябва да помогне на Годар за балона, е първото българско "Въздухоплавателно отделение", тогава наричано въздухоплавателна команда. На 20 април 1906 г. с указ на цар Фердинанд се създава и официално "Въздухоплавателно отделение" с първи командир капитан Васил Златаров.
Всичко това се случва само три години по-късно след първия полет със самолет в света на братята Райт, с което ерата на авиацията започва.
През 1911 г. в Северна Африка се появява нов вид военна сила - авиацията, изпробвана успешно от италианския пилот Джулио Гавоти в Либия по време на Итало-турската война. Българското командване вижда големите перспективи в това ново оръжие. А в страната ни не липсват смели и талантливи хора, готови да навлязат в тази област.
През април 1912 г. на обучение във Франция са изпратени трима български летци - Симеон Петров, Христо Топракчиев и Никифор Богданов. Французите не пропускат да отбележат тяхната смелост и умения.
Симеон Петров успява да се приземи с излязъл от строя мотор, а впоследствие, заедно с френските си колеги, разработва и методика за приземяване със спрял двигател.
Заедно с Луи Блерио осъществява и първия нощен полет в историята на Франция.
Пилотите ни стават толкова популярни, че във Франция са издадени и пощенски картички с лицата на Симеон Петров и Христо Топракчиев.Завръщайки се в родината си, през септември същата година, Петров става командир на първото "Въздухоплавателно отделение" в Българската армия. Същата година
България получава и своя първи самолет - "Блерио XI", с който на 13 август Симеон Петров извършва и първия полет в родното въздушно поле. В следващите дни полети изпълняват Христо Топракчиев и Никифор Богданов.
Топракчиев предлага използването на самолети за хвърлянето на "бомби", тогава наричани гранати от българската армия, а капитан Симеон Петров разработва идеята, модифицира ги и увеличава техния товар. Неговите планове и идеи са основа на всички бъдещи такива бомби по света. Тя има аеродинамична форма, както и кръстовиден стабилизатор. Образува яма с дълбочина над 1 метър и диаметър - 4-5 метра.

Първи боен разузнавателен полет в историята на авиацията ни

Бойното кръщение на младата ни военна авиация е 16 октомври 1912 г. Самолет „Албатрос”, с който поручиците Радул Милков (седнал в аероплана) и Продан Таракчиев извършват първи боен полет над Одрин на 16 октомври 1912 г.
По това време България започва дългоочакваната война за своето обединение - Първата балканска война.  Втора българска армия изтласква турските сили около ключовата османска крепост Одрин и обкръжава града. Овладяването на града не е лесна задача. В навечерието на войната османците извършват модернизация на крепостта. Отбранителните съоръжения са разположени на три позиции, които включват окопи, огневи позиции за артилерията, фортове и картечни гнезда. Отбраната й се ръководи от един от най-способните турски военачалници - Шукри паша, а на негово разположение е гарнизон от 60 000-70 000 войници, около 500 оръдия и около 40 картечници.

Превземането на крепостта е възложено на Втора българска армия

На 16 октомври поручик Радул Милков и наблюдател поручик Продан Таракчиев излитат със самолет "Албатрос" от първото военно летище, създадено със стратегическа цел, Мустафа паша (Свиленград) в направление Одрин. Летят на височина 400-500 м със скорост 70 км/ч. и извършват първия боен разузнавателен полет над крепостта. Той е описан в книгата "Българската авиация в Балканската война 1912 - 1913 година" така:
"Ние летяхме в посока към Одрин. Бяхме на 500 метра височина, когато прелетяхме нашите предни позиции. На 2 километра зад противниковите предни окопи в една угар видяхме турците да влачат на ръце една батарея полски оръдия, която изнасяха на позиция. Наведени над гондолата на аероплана, сочейки заканително нашите юмруци на врага, ние неусетно се намерихме над Одрин. Силното тракийско слънце осветяваше цяла гора от минарета, в центъра на които се извисяваха величествено четирите минарета на джамията "Султан Селим". Бяхме на малка височина и можахме ясно да различим смущението и лутането на турските войски и населението, предизвикано от нашето появяване. По калдъръмите на Одрин хиляди чалми се молеха на Аллаха. Никой от турците дотогава не беше виждал такава грамадна хвърчаща птица. Нас ни обстрелваха с пушки, картечници, даже и револвери".
Милков и Таракчиев виждат разположението на турските позиции над гара Караагач и с. Кадънкьой. Над Папазтепе, на височина 800 м, откриват две роти в резерв и други две, които водят бой с българската войска. Полетът продължава 50 минути.
Мисията е изпълнена благополучно, макар и рискована, заради малката височина, на която се летели самолетите тогава.
По-късно в спомените си поручик Радул Милков разказва, че в самолета взели две бомби за проба и привързали в кошове, прикрепени отстрани така, че да бъдат използвани от въздуха: "В самолета взехме две бомби за проба... Тези бомби масово бяха използвани от нашите комити в Македония, използвани бяха и тук, край Одрин, затова ги наричаха "одринки". Времето бе великолепно, слънчево... Излетях в 9,30 - посока Одрин... Летях в широк кръг над града и стигнахме до гара Караагач, където хвърлихме бомбите."
Този факт обаче е спорен, тъй като няма такъв запис в дневника на полета.
Официалните записи сочат, че въздушната бомбардировка е извършена от други пилоти на другия ден. Безспорен е обаче фактът, че полетът на Таракчиев и Милков е първият разузнавателен боен полет на българската авиация и подвигът на двамата летци, обучени в Германия, Франция и Русия, е записан със златни букви в историята на Българските военновъздушни сили. Именно това е и причината от 1963 година с постановление на Министерския съвет 16 октомври да бъде обявен за Ден на Българските ВВС.

България извършва първа въздушна бомбардировка в Европа

На 17 октомври 1912 г. младата ни бойна авиация извършва първата в историята си въздушна бомбардировка над обсадения Одрин и първата такава в Европа. На пилотското място е италианският доброволец Джовани Сабели, придружен от майор Васил Златерев, който хвърля бомбите.
В същия ден поручик Продан Таракчиев също излита и заедно с наблюдателя си, руския доброволец Ефремов, успява да пусне позиви над крепостта, в които българското командване се обръща към жителите на града да спрат безсмислената си съпротива. Самолетът се завръща с 11 пробойни в корпуса и крилата на самолета, причинени от огъня на противника. На следващия ден Таракчиев ремонтира повредите по самолета и управлението му. На 19 октомври предстои да бъде проведен контролен полет след ремонта. Самолетът е изведен на пистата, проверен и подготвен за излитане. След като се отделя от земята, на височина около 20 метра, се срива, рязко се наклонява и се забива в земята. Машината изгаря и Таракчиев загива. Той е първият загинал наш пилот от въздушната ни бойна авиация.
В дневника на аеропланното отделение е записано: "...изпитване на аеропланите над аеродрума. Смъртно падане на поручик Топракчиев". Признателното българско население от новоосвободения град Мустафапаша (Свиленград) изпраща с почести капитан Христо Топракчиев, посмъртно произведен в по-горен чин.

Успехите на българската авиация обаче продължават

На 30 октомври 1912 г. за първи път в боен полет участва и жена. 15-годишната Райна Касабова - медицинска сестра-доброволка, участва като наблюдател в полет над Одрин.
По това време защитникът на Одринската крепост Шукри паша, притеснен от затягащия се български обръч, започва да разпространява слухове из града. Опитва се да вдигне духа на хората, пускайки лъжата, че турската армия е превзела Пловдив и настъпва към София. Тук идва ролята на Райна. Заедно с командир подпоручик Стефан Калинов и механик Илия Младенов те излитат от летище "Мустафа паша". Самият полет е бил с продължителност едва 43 минути, като от борда на военния летателен апарат Райна Касабова е имала задачата да пуска листовки над противниковите позиции в Одрин с апел за прекратяване на военните действия.
През втория период на войната - зимата и пролетта на 1913 г.,  вече действат три аеропланни отделения към трите фронта: обсадената Одринска крепост, Чаталджа - пред вратите на Истанбул, и Булаир - на подстъпите към Галиполския полуостров и Дарданелския пролив. Особено се отличава третото отделение. То бомбардира турски комуникационен център на Галиполския полуостров, извършва и разузнавателен полет към азиатския бряг на Дарданелите. Така за първи път в историята е извършен междуконтинентален боен полет, макар и на кратко разстояние, защото при Дарданелите Азия и Европа са в непосредствено съседство.
До края на Първата балканска война българската авиация изпълнява 70 бойни полета от 10 пилоти българи и чужденци с 29 самолета.

Участието на България в Балканската война

е една от най-славните страници в героичния ни военен летопис. По това време ефектът от въздушната бомбардировка не е като при двете световни войни, но има огромен психологически ефект и новината за нея ни прославя в целия свят.
През 1915 г. 19-годишният Асен Христов Йорданов построява самолет, който след изпитателни полети е признат за първия български самолет.
Наличието на авиация говори за големия културен и просветен напредък на българите по онова време, които стават водещата нация в региона на Югоизточна Европа. Този най-съвременен род войски е и свидетелство за това, че през този период българските офицери и генерали са представители на военната интелигенция, имаща огромни заслуги за модернизацията на страната ни.
Българските летци продължават да пишат историята в авиацията и по-нататък, особено през Втората световна война. Те никога не са вземали участие в бомбардировки на мирни градове, срещу цивилното население. С това българският народ също може да се гордее.
България има своето място и в космонавтиката. Ние сме сред деветте страни, които имат по двама космонавти - Георги Иванов излита на 10 април 1979 г. с кораба "Союз 33", а през юни 1988 година с кораба "Союз ТМ-5" в орбита излиза и Александър Александров.
А тази година, на 13 април, след Деня на авиацията и космонавтиката, посрещнахме и първия си многоцелеви самолет F-16. Това е исторически момент за българските Военновъздушни сили (ВВС), "защото вървим по същия път - само векът е различен, годините и хората са различни", отбеляза преди дни командирът на ВВС генерал-майор Николай Русев. "Имам добър пример от миналото и ще се опитам да го следвам, защото тогава са се случили много нови неща, много иновации. Сега е същото", категоричен е той.