Обмислят закриването на ДКК
Намаляват общо до 20 души членовете на бордовете на държавните дружества
/ брой: 4
Министърът на икономиката и индустрията Богдан Богданов не изключи възможността Държавната консолидационна компания (ДКК) да бъде закрита. Приоритет за тази година е да мислим за бъдещето на държавните предприятия и на над 5500 души, които работят в тях. Бъдещето на предприятията ще мине през преструктуриране, а може би и закриване на ДКК, каза министърът на пресконференция, в която участваха и заместник-министри.
Той напомни, че целта, с която е създадена ДКК, е била държавата да обедини дружества с миноритарен дял, които да могат да бъдат продадени. Богданов посочи, че структурата не е работила по този начин. Напротив, създала се е възможност за възлагане, превъзлагане между държавни предприятия, коментира министърът.
Богданов посочи, че сега се прави задълбочен анализ за възможностите с оглед на това да не се рискува хората да загубят работните си места. Целта ни е да фокусираме държавните предприятия към ДКК в четири основни ключови индустрии - чисти технологии и кръгова икономика, отбранителна и аерокосмическа индустрия, хранителни и биотехнологии, критични минерали, метали и суровини, каза Богданов. Той допълни, че това според ведомството са основните направления, които ще гарантират, че държавните предприятия ще продължат да функционират ефективно, на пазарен принцип и няма да разчита на държавни поръчки и възлагания, няма да има и повече превъзлагания, основно заради които са генерирани щети за над 700 млн. лева. По думите на министъра се отваря възможността за публично-частни партньорства на тези дружества с индустриални лидери в конкретната индустрията от съответните ключови области, а не става дума за приватизацията им.
Друг ефект от преструктурирането е свързан с редуциране на броя на членовете на бордовете в държавните дружества, които сега са около 70 човека, а с промените те ще станат между 20 и 30 души.
Историята на ДКК е свързана с редица скандали. Най-звучните от тях се случиха през лятото на 2018 г., когато третият кабинет на Бойко Борисов разписа чек от 500 млн. лв. на ДКК за възлагането на ремонта на над 400 опасни язовира. Впоследствие се теглят още 130 млн. лв. заем от ББР и така сумата набъбва до 630 млн. лв.
Към днешна дата ДКК е превела 618 млн. лв. на "Монтажи" за ремонта на водоемите. От своя страна "Монтажи" плаща 500 млн. лв. на частни фирми, избрани с вътрешно възлагане, които да свършат работата. Публична информация от преди година показва, че до момента около двадесетина язовира са ремонтирани и е възложена работа по още 200.