Майдански "Молотов" за европейската идея

Едва ли е учудващо, че и за събитията в Украйна се разделихме на леви и десни, русофили и русофоби, комунисти и демократи, каквото и да означават двете последни думи след четвърт век на преход, изсмукал безмилостно първоначалния им смисъл. Сякаш не сме в състояние поне в най-важните моменти да се отскубнем от подчиненото на политическите симпатии мислене, от налаганите чрез медиите шаблони, от клишетата, подпъхвани от реални и мними авторитети.
 За политиците партийният подход е разбираем, макар и не всякога оправдан. За тях сме приели за нормално днес да кажат нещо, а утре - точно обратното. И да ни внушават различно отношение спрямо едни и същи действия в зависимост от това кой ги върши. Дни наред украинските демонстранти превземаха министерства и областни администрации в Киев и други градове в западната част на страната и дори държаха служители като заложници. Когато обаче бе окупирана сградата на кримския парламент в Симферопол, временният президент Александър Турчинов изведнъж се сети, че това е незаконно. Нарече протестиращите граждани "престъпници" и нареди на силите за сигурност да ги накажат. И натърти, че всеки опит за завземане на сгради ще бъде разглеждан като престъпление срещу украинската държава. Не мислете, че Турчинов е поставил на мушката и майдановци. Чак такава принципност от "революционери" не може да се очаква. Престъпленията на "нашите" хора трябва не само да се приемат с разбиране, но даже и да се героизират. Когато обаче другите си позволят приблизително същото, не бива да има никакви компромиси. Колко познато, нали?
  Още по-нелепо е, когато подобен подход характеризира изявите на фигури, минаващи или самопрепоръчващи се за интелектуалци. Един от тях навремето, докато беше в политиката, вестниците може би доста грубо описваха като "виден отвсякъде" демократ. А големият Продев го определи като "дамаски лъв", загърнат в бял чаршаф, под който формите му се плакнат като малеби и предизвикват такъв страх у околните, че той придобива самочувствието на витяз. Като политик този спасител на нацията налагаше  екзотичното верую, че "демокрация може да има само когато президентът, министър-председателят и целият парламент са от СДС". В студиото на "Референдум" той не произнесе крилатите думи: "Днес е един хубав ден за украинската демокрация!", но не защото вече като интелектуалец е загърбил политическия език, а тъй като не му стигна времето. Употреби минутките си за това колко правилно било новата власт в Киев още с първия си акт да отмени правото на тамошните българи да използват в определени райони езика си като официален. Законът, който довчера им позволяваше това, бил лош, защото... е приет от Янукович. Негов побратим по извратено мислене пък се провикна чак от Париж какъв дълбок срам изпитвал, че в Украйна има 200 хиляди "рубладжии" с български произход.
  Лицемерен е стандартът на тези хора и към насилието. За Майдана то било естествено, защото нямало революция без кръв, без мъст и саморазправа. За възмездието след 9 септември 1944 г. обаче същите са пролели реки от сълзи. И не толкова за случаите без съд и присъда, колкото за това, че в България са засегнати "наши" хора, докато в Киев страдат онези от другата страна на барикадата. По тези въпроси политиците се оказаха по-принципни от подобни интелектуалци. В своя резолюция Европарламентът призова новите лидери на Украйна да се дистанцират от екстремистите и да избягват "лова на вещици". Срещу курса към разплата се обяви и самият Бжежински, когото през годините нашенските мислители цитираха безброй пъти, но в случая практически се разграничиха от него, обяснявайки си навярно сегашната му позиция с напредналата му възраст.
 Метеорологът на демокрацията беше прав единствено за това, че без Украйна Евразийският съюз е невъзможен. Но тъй като стигна до този извод не по пътя на мисленето, а на вълните на русофобията, той не успя да формулира проблема в неговата цялост. Истината е, че Майданът е като коктейл "Молотов" както за евразийската, така и за европейската идея. Украйна се нуждае от 36 милиарда долара, а ЕС обещава едва 15-20. Но дори и тази сума, ако Брюксел все пак си я позволи, особено в горещата фаза на предстоящата предизборна кампания, е достатъчна не толкова да спаси фалиралата страна, колкото да даде една трета от новите евромандати в ръцете на евроскептици. В съчетание с тежестите на кризата възможното изостряне на газовия проблем, разделението на Украйна и евентуалната нова "желязна завеса", следващият състав на Европарламента ще подейства като допинг на центробежните сили в  ЕС. Навярно поради това Виктория Нюланд, помощник-държавен секретар на САЩ, каза на посланика в Киев: "Fuck the EU!" А той й отвърна: "Exactly!" Тихо задокеанско ликуване, което, уви, в крайна сметка се споделя и от наши пишман интелектуалци, колкото и да се кълнат в европейската идея.
  Други текстове от автора на: www.ivoatanasov.info