Знание в камъка

Парче от Тунгуския метеорит, което университетът в руския град Красноярск е подарил на Софийския университет, предизвика интереса на медиите преди дни. То бе показано на 22 юни в Музея по минералогия, петрология и полезни изкопаеми на Алма матер и така привлече вниманието към това удивително място, за чието съществуване мнозина дори не подозираха.   
Този музей е единственият у нас, който притежава колекция от метеоритни парчета - 38 на брой, сред които има и едно от Троянско. Сега към тях се прибавя и късът от знаменития Тунгуски метеорит - такъв подарък се прави за пръв път извън пределите на Русия. Самият Тунгуски метеорит отдавна вълнува и учените, и широката публика с "мистичната" си история. Знае се, че е паднал на Земята, край река Подкаменная на територията на Сибир, на 30 юни 1908 г., но още не е напълно изяснен произходът му. Има дори хипотеза, че чуждоземен космически кораб се е сблъскал с него, а неотдавна италиански учени съобщиха, че тяхна експедиция е открила каменен фрагмент, в който под електронен микроскоп се забелязват частици от метал. При представянето на подаръка зам.-деканът на Геолого-географския факултет на СУ доц. Филип Мачев обясни, че учени от Алма матер и от БАН ще изследват състава на небесния "пратеник".
Всъщност музеят в Алма матер съществува благодарение на дългогодишните проучвания на учените минералози на територията на България. Това не е единственото хранилище на скали и минерали у нас, но е най-старото и най-активно използваното за обучение на студенти и за предаване на научни знания от поколение на поколение.

Музеят

През 1891-1892 г. в единственото тогава в България Висше училище, създадено три години по-рано, д-р Бони Баев за пръв път започва да преподава минералогия. Тогава в помощ на обучението учениците му от Първа мъжка гимназия в София подаряват на Висшето училище първата музейна сбирка от 460 образци на минерали и скали. Така преди 120 години започва събирането на минераложки колекции и на знанието, "затворено" в тях, което продължава и до днес.
В годините след това са закупени богати колекции от европейски търговски фирми - "Кранц" и "Стюрц" (Германия), "Петандер" (Финландия), "Стюар" (Франция), "Гребел, Вендлер и ко" (Швейцария). От "Кранц" са купени 185 образци на минерали, 15 от най-големите диаманти в света, 60 броя драгоценни камъни и пр. През 1897 г. Висшето училище се сдобива с още 2746 образеца, а до 1925 г. са придобити нови 49 сбирки. Основна заслуга за създаването на музея имат проф. Георги Златарски и проф. Георги Бончев. В началото на ХIХ в. уредник на музея е проф. Бончев, виден български учен (неговото име днес носи улицата, на която се намират институтите на БАН на IV км). През 1927 г. неговият френски колега проф. Лакруа му подарява колекция от 21 образеца от о. Мадагаскар. Започва попълването на сбирките и с местни материали, събирани от сътрудниците при обиколки из България. Самият музей е преместван няколко пъти в различни сради, при бомбардировките над София през 1944 г. някои ценни образци и архиви са загубени, но след това събирателската и научната дейност продължава. От 1951 г. досега музеят се разполага на петия етаж в южното крило на сградата на ректората.
И до днес в музея се пазят работните материали на десетки преподаватели и студенти от катедрата "Минералогия и кристалография". Нейн пръв ръководител е известният минералог акад. Иван Костов, който я оглавява през 1953 г. Негова е основната заслуга за цялостното структуриране и оформяне на наследените колекции и сбирки в музея. И до днес са запазени ръчно изработени от акад. Костов варианти на нови витрини, в които в момента са представени различни експозиции. На основата на кристалохимичната класификация на Иван Костов, залегнала в учебника му по минералогия, е подредена експозиция "Систематика", обясняват специалистите в музея. Самият акад. Костов, който дълги години работеше в БАН, почина в края на март 2004 г. на 90-годишна възраст, до последния си ден той бе активен и в обществената си дейност, и като учен и продължаваше изследванията си на минералите и скалите в Родопите. В музея е подредена и експозиция "Български регионални колекции", в чиято основа до голяма степен са вижданията на акад. Костов за минераложкото райониране на Родопите. В нея са представени много от неговите лични образци, резултатите от чието изследване са описани във фундаменталния му труд "Минералите на България". Малцина знаят, че в музейните сбирки в София и в страната има образци и на новооткрити у нас минерални видове, които носят български имена: костовит, ардаит, страшимирит, орфеит, балканит, хемусит, василит, бончевит.
В момента музеят в СУ заема 800 кв. м площ, на която са разположени 100 витрини - всяка има фондохранилища (чекмеджета или шкафове). В раздел "Минерали" се пазят 7183 образеца, в раздел "Петрология" - 1650, в "Полезни изкопаеми" - 1060 образеца. В научно-спомагателния фонд са регистрирани 1020 образеца, в обменния фонд - още 700. За всеки раздел са създадени бази данни в електронен вид. Освен от учени, студенти и ученици, 7-те постоянни експозиции на музея може да бъдат посещавани и от любознателни граждани. В това място те ще открият не само най-новия експонат - парчето от Тунгуския матеорит, но и доста повече интересни неща за собствените ни земи.  

(За публикацията е ползвана и брошурата на СУ "Музей по минералогия, петрология и полезни изкопаеми. 1892-2012") 

Минераложки музеи и колекции в България

1. Национален природонаучен музей, БАН - София
2. Национален музей "Земята и хората" - София
3. Музей по минералогия, петрология и полезни изкопаеми - Софийски университет "Св. Климент Охридски"
4. Музей на уникалните кристали "Илия Делев" - Минно-геоложки университет "Св. Иван Рилски"
5. Музей (учебна колекция) по минералогия, петрография и полезни изкопаеми - Минно-геоложки университет "Св. Иван Рилски"
6. Музейна колекция, Геологическия институт "Страшимир Димитров", БАН
 7. Минерална колекция - Централна лаборатория по минералогия и кристалография "Акад. Иван Костов", БАН
8. Регионален природонаучен музей - Пловдив
9. Природонаучен музей - Варна
10. Природонаучен отдел към Регионалния исторически музей - Бургас
11. Природонаучен отдел към Историческия музей - Благоевград
12. Природонаучен отдел към Историческия музей - Панагюрище
13. Музей по спелеология и българския карст - Чепеларе
14. Кристална зала "Родопски кристал" - Мадан
15. Природонаучен отдел към Регионалния исторически музей - Кърджали
16. Музейна сбирка "Минерали и минерални суровини" - Регионален исторически музей, Ловеч
17. Отдел "Природа" на Военноисторическия музей - Плевен
18. Отдел "Природа" на Историческия музей - Белоградчик
19. Природонаучен отдел на Историческия музей - Карнобат
20. Минерална колекция "Илия Делев" в Художествената галерия "Никола Манев", Чирпан
21. Минерална колекция "Йовчо Йовчев" - Мъглиж