Бъдещата програма на МС за наука с европари тъне в мъгла

Още през месец април т.г. премиерът заръча изрично на министър Томислав Дончев до септември да представи подробно идеите за новите оперативни програми на България за финансиране от европейските фондове в периода 2014-2020 г., като нареди "науката да е преди всичко". Заръката бе правилна, понеже сред тематичните направления, които ЕК предлага за новия финансов период, на първо място са науката и иновациите. От тези две дейности се очаква развитието на Европа. От ЕС изрично обявиха, че парите от структурните фондове за периода до 2020 г. са насочени изключително за уеднаквяване на политиките на държавите и за сближаване на нивото им на развитие. Посочените от ЕС тематични цели на финансирането са 11. Цел номер 1 е: "Укрепване на науката, технологичното развитие и иновациите".
Абсурдното е, че след като "проспа" при правителството на НДСВ възможността да вкара свежи пари за целево развитието на науката, страната ни остана единствена в ЕС без оперативна програма за наука до 2013 г. А по всички показатели на националното финансиране на този сектор сме на последното място в общността - в момента инвестираме

0,2% от БВП за изследвания при средно 2% в ЕС.

В началото на управлението на Тройната коалиция предложената национална рамка за оперативните програми бе финализирана в Брюксел в заложения от НДСВ вид - 7 оперативни програми в периода до 2013 г., за които разполага с 6 673 млн. евро:
- Транспорт
- Околна среда
- Регионално развитие
- Конкурентоспособност
- Техническа помощ
- Развитие на човешките ресурси
- Административен капацитет

През април т.г. обаче се разбра, че политическият избор на сегашното правителство отново се разминава с този на ЕС. А единствено изследователският сектор усвоява парите, до които успява да получи достъп. В останалите сектори положението е плачевно - от 8 млрд. евро (без аграрните програми) до април бяхме усвоили едва 1,6 млрд. евро. Оказа се обаче, че и Томислав Дончев няма никакво намерение да изработва ОП за наука до 2020 г. Затова на двамата с министър Сергей Игнатов бе поръчано спешно да съберат работна група от специалисти и да предложат програмата до началото на есента.
Уви, обществото ни е оставено в пълно неведение за това работи ли се по въпроса за целева програма за наука и иновации. Въпрос, който е изключително важен за това какъв път ще поеме България оттук нататък. Информационното затъмнение е пълно. Знае се, че министър Игнатов наистина сформира група, но направила ли е тя нещо, никой няма представа. А времето си върви и сроковете си текат.     
Предложението за еврофинансиране за 2014-2020 г. на Дончев включваше 6 оперативни програми вместо досегашните 7. Щели сме да очакваме по тях 17 млрд. евро.
ОП за 2014-2020 г.:
- Развитие на човешките ресурси - водещо министерство МТСП
- Регионално развитие - МРРБ
- Иновации и предприемачество - МИЕТ
- Околна среда - ЧОДВ
- Транспортна инфраструктура - МТИТС
- Административен капацитет (?)

 Засега от науката няма и следа. В началото на август Дончев все още обясняваше, че ако се направи програма "за наука и спорт" (умопомрачително съчетание), ще може за нея да се насочат 600 млн. до 1,5 млрд. лв. Освен за университетски лаборатории, парите щели да се харчат и за компании, които разработват или внедряват иновации. В същото време Игнатов пък по това време говореше за програма "за наука и образование". Нищо, че в ЕС за образование има няколко съвсем отделни програми. По думите на Дончев до 2013 г. България трябва да е готова с договора за партньорство с ЕС, със Закона за управление на европейските средства и с текстовете на всички оперативни програми.
За новия период до 2020 г. обаче има доста трудности. Зесега ЕК е изработила само проект за регламент, който се обсъжда от държавите. Според него различните фондове се обединяват в обща стратегическа рамка, предвижда се да се изготви Договор за партньорство, въвеждат се предварителни и макроикономически условности, резерв и преглед на изпълнението, съвместни планове за действие, местно развитие (наблюдавано от общността). Предвижда се също акредитация на управленските структури по фондовете, ще може да се създават и многофондови оперативни програми. Регламентът определя национално съфинансиране по проектите в размер на 15% в програмите от цел "Растеж и работни места" и 25% съфинансиране за програмите по цел "Европейско териториално сътрудничество". Тъкмо средствата за съфинансиране са основен препъникамък за мизерстващите ни научни институти, те нямат средства за заплати, за ток и парно, камо ли "свободни пари".
 Докато обществото и най-вече академичните общности пребивават в пълно неведение, прави ли се нещо за нова ОП, движението на младите учени "Когито", в което влизат докторанти и млади изследователи главно от БАН и Софийския университет, написа... подробен идеен план за такава програма. И го изпрати в МОМН. Така е: само от жалби и вайкане полза няма - човек трябва да направи каквото може, пък да става каквото ще, казва Христо Колев от "Когито", който работи в БАН.
Целта на програмата "Наука" е да постави здрава основа за научни изследвания в България, да стимурила развитието на иновации, да стартира потребяващи и създаващи наука иновации и предприятия и да създаде благоприятна обществнена среда за развитие на наука, иновации и наукопотребяваща икономика, пише в преамбюла. Младите предлагат усвояване в новата ОП на 

общ бюджет 6,22 млрд. лв.

Ще се опитам поне кратко да посоча основните идеи в документа. В него са разписани 6 приоритетни оси, както и мерките за тях, включително са направени разчети за конкретните средства, необходими за тях.
Ос 1. Развитие на научно и научно-иновативни центрове. Бюджет 1,63 млрд. лв.
В тази първа ос влиза укрепването на капацитета на съществуващите научни центрове като институции - ремонти, обновяване и модернизиране на лабораториите, оборудване с апаратура, както и строеж на нови научни центрове и лаборатории към БАН и университетите. За целта според младите учени са необходими 450 млн. лв.
Втора мярка е изграждането на регионални научни и научно-иновационни центрове в зависимост от спецификата на регионите, особено в значими за съответните райони вузове и научни организации. Бюджет 150 млн. лв. Паралелно са записани 140 млн. лв. за осигуряването на достъп до научни бази данни, включително създаването на бази данни за българската наука и нейните постижения и резултати.
Отделна мярка е насърчаването с 43 млн. лв. на развитието на партньорски научни мрежи и съвместни лаборатории межгду вузовете и институтите от центрове като БАН и ССА, както и от бизнеса. Младите смятат за необходимо също да се дава допълнително стимулиране на изследванията, инфраструктурата и кадрите, пропорционално на постиженията на организациите (850 млн. лв.).
Ос 2. Увеличаване на количеството и качеството на човешкия потенциал, зает с научна и научно-иновационна дейност (1,045 млрд. лв.).
В тази част са предвидени мерки за промени в подвижността на научните кадри, в подготовката им, обмена на хора между научната и индустриалната среда у нас. Тук са предвидени изграждане на нови лаборатории във вузовете, ранно въвличане на студентите в изследвания, нови методи и програми в преподаването, подпомагане на ИКТ в преподавателската работа, обмен на кадри с научни организации в ЕС, както и на територията на България. Включено е също финансиране на лаборатории, в които се привличат на работа чуждестранни учени, както и изявени български изследователи, и на тези, в които се завърщат наши учени, работили в чужбина. 
Особено място заема мярката за подпомагане на младите учени - на тяхната дейност, на участието им в научни форуми, поощряване на публикационната активност и постдокторантурата. Около 45 млн. лв. са насочени за разпространяване на научните резултати - организиране на форуми и летни училища, стимулиране на публикациите на особено високо ниво, подпомагане на български научни издания, както и за правене на хабилитационни трудове и за допълнителна квалификация.
Ос 3. Провеждане на изследователска и развойна дейност на високо ниво. 840 млн. лв.
В това направление се включват създаването на центрове за върхови научни постижения (сenters of excellence), повишаване на компетентността в областта на интелектуалните права и патентоването, разработването у нас на специфична научна апаратура и прибори, с които да се оборудват наши лаборатории. За финансиране на рискови изследвания (нещо, което в момента у нас не се прави поради липса на средства) са включени 110 млн. лв. За създаването на интердисциплинарни научни групи младите учени са записали 15 млн. лв. И нещо изключително важно, което го има в повечето други държави - създаване със 130 млн. лв. на фонд за подпомагане на патентоването, поддържането на патенти и марки.
Ос 4. Създаване и стимулиране на високотехнологични и иновативни предприятия. Бюджет 1,6 млрд. лв.
 Още, когато се правеше Законът за насърчаване на научните изследвания (напълно безсмислен и безрезултатен документ), специалистите бяха наясно, че без такова стимулиране в нашата икономика не може да се родят нови иновативни предприятия. Нито една власт не прие да включи този най-разпространен по света механизъм дори на хартия. Стартиращи иновативни предприятия и спин-оф фирми трябва да бъдат подпомагани с начален капитал, настояват младите учени. Това се отнася особено за съвместни фирми на бизнеса с представители на академичната общност. Специално трябва да се финансира внедряването на български изобретения и на резултати на българската наука. Впрочем, стимули за внедряване на национални научни продукти съществуват в много страни от стара Европа.     
Ос. 5. Образование за наука и иновации и иновации за качествено образование. Бюджет 760 млн. лв.
Ясно е, че тук става дума за връзка с висшето и средното образование, за нови методи за обучение за наука в училище и в университетите (включително чрез грантове), за създаване на учебни кабинети, образователни лаборатории, библиотеки, включително електронни. Разира се - за създаване на образователен софтуер, на информационни и технологични центрове за обслужгване на ИТ задачи, дигитализиране на учебното съдържание и пр.
Ос 6. Техническа поддръжка. Бюджет 50 млн. лв.
В това направление се включва поддържането на самата оперативна програма "Наука" - управление, монигторинг, осигуряване на прозрачност, подбор и оценка на проекти, контрол над изпълнението им, анализи за управлението и изпълнението на програмата, помощ от чуждестранни експерти, оборудване на управлението с компютри и пр.

Акцентът на програмата е върху балансираното решение на проблемите с ударение върху прилагането на научните резултати, подчертават авторите. Всъщност това е една напълно реализуема комплексна програма, която може да възроди целенасочено унищожаваната от години вече българска наука и да промени манталитета на народа ни.