Салами, шоколади, гроздова, политици

Чакам трамвай №18 на спирката на ул. "Козлодуй". Млад мъж държи в ръце парче бял хляб и мами припичащия се на слънцето помияр. Помиярът лениво се приближава, подушва хляба и още по-лениво се отдалечава. Ово йе стандарт - кучешки - както биха казали сърбите.
Сещам се за тази сцена, след като реших да опитам един много рекламиран салам - този, дето Любонейковата дружина в характерния си просташки стил препоръчва заради многофункционалността му: "Кеф ти народен, кеф ти класик. Който иска да мези, който иска да вечеря". Мисля си, че реакцията на помияра, след като го подуши, би била същата като на белия хляб, неуместно предложен му от добросърдечния, но наивен младеж. Но не въпросният салам е обект на интереса ни  -

който иска да си мези

който иска да си го вечеря. На обратния полюс на дебелащината, характерна за цялото хумористично творчество на споменатата дружина, е рекламата на шоколадите "Милка". В едно изследване, което е така сериозно, сякаш става дума за откриването на Хигс бозона от големия адронен колайдер, различните клипове с виолетовата крава са дефинирани като "рекламен образ, носещ радост, жизненост, настроение". Радост, жизненост и настроение може да провокира единствено у диагностицирани дебили сюжетът с кравата, която изневиделица се пръква в стаята, ръга с рогата в гърба истукана съпруг, той полита към съпругата и "проявява нежност" - не може да бъде, май я целува. Демек яжте шоколад "Милка", току-виж и вас някоя крава ви ръгнала в ребрата и вземете да зарадвате булката.
Съвсем друг - бравурен - е стилът на рекламата на една гроздова. Левент

мъж с осанка на някогашен завеждащ културно-масовата дейност

на читалище в окръжен град и със съответстващ на ранга му тембър реди на фона на лозя и на родопски оврази: "Казват, че ние, българите, сме богати хора. Имаме минало, пълно с битки и победи. Притежаваме ценно наследство, с което сме дарили света. Имаме щедра земя и омайна природа. Най-ценното, което имаме, сме самите ние. Ние, българите, сме като една чепка грозде, всяко зърно е събрало в себе си най-доброто от България. Но само когато сме заедно, грейва онзи пламък, който ни прави народ. Еди-каква си гроздова - мека топлина".
Какво няма тук: и преклонение пред славното минало, и приноса ни към световното културно наследство, и патриотична тръпка, предизвикана от така отредения ни земен рай, и невероятно по художествена сила сравнение на народа български (както би се изразил проф. Божидар Димитров) с чепка грозде, и възторжен възглас за единение. И всичко това, събрано в шише от 700 грама грозданка!
Не по-малко интригуваща, но в друг стил, да го наречем философско-интуитивно прозрение, е рекламата на световно прочуто българско уиски. Дешифрирането на

закодираната в него дълбока символика

се затруднява при визуално възприятие на клипа поради главозамайващото въздействие на вихрещите се величави природни стихии, затова да цитираме текста: "Легендата за черния овен е вдъхновявала мнозина да открият същността на една вековна традиция. Величието на природата провокира среща, която изпитва силата на характера и разкрива тайната на автентичния произход и благороден вкус. N-ското уиски - силата на една легенда". Тук наистина всякакъв коментар е не просто излишен, а би бил жалък на фона на толкова интелектуално извисен изказ.
Рекламата обаче далече не е саламен, шоколадов, ракиен и прочие монопол. Рекламата, неправилно отъждествявана на българска почва с PR-професията е душата, а не е силно да се каже - и единствената същност на дейността на водещи родни политици. Особено на един от тях. Близо 4 години виолетовият цвят на кравата Милка бледнееше пред срязаните от него трикольорни ленти. Е, дойде време, и то много бързо, да се кърпят дупките на пътища и мостове, чието изграждане е било претупано, за да се резне по-бързо лентата. (А според някои зли езици - и за да се лапнат комисионни от затваряне на очите пред некачествен труд и вложени материали.)

Обемът вода от менчетата

лисната при първи копки, ентусиазирано показвани по телевизиите, вероятно е съизмерим с петгодишната продукция на гроздовата ракия с мека топлина. Ако имаше начин да се "надгражда" (както обича да се изразява президентът Плевнелиев) хилядократно употребяваното от него лично местоимение "аз" - "аз строя магистрали", "аз раздавам пенсии", "аз осигурявам европейски пари", аз, аз, аз, вероятно би се получила грамада, по-висока от Айфеловата кула. Всъщност, доколкото в архивите не се пазят документи някой да й е резнал лентата на тази кула, какво пречи да яхне "Фалкона" и да поправи този пропуск! Покрай дружеския жест на президента, който неправомерно, според някои, му домакинства на въпросния "Фалкон" при завръщането от погребение от Брюксел, и възникналия във връзка с това скандал, нашият човек не пропусна да се саморекламира, че той е първа политическа сила, че именно като такава сила, и вероятно по волята на всевишния, интимно наричан от него "Шефа",  той има право да се вози на този аероплан, а не като някакви си там Станишев и Местан, които са едва втора и трета политическа сила. И да пусне в ход многократно размахваната реклама за популярността му в дружното семейство на първите хора в Европейския съюз. Ето, и сега в Брюксел се е срещнал с Ангела Меркел, стара негова приятелка, и с Джоузеф Дол, врид (временно изпълняващ длъжността) на сестринската ЕНП. Лъжа няма - свидетели на тези исторически срещи са няколкостотин висши сановници, присъствали заедно с него на траурната церемония в белгийския град Гент по повод кончината на председателя на ЕНП Вилфрид Мартенс.