Най-сетне министър се зае с битовата престъпност

Валери Христов

Изненадан съм, че най-сетне се намери министър на вътрешните работи, който заговори за битовата престъпност в България. В София вече едва ли има семейство, в което някой да не е бил окраден (и по няколко пъти) на улицата или в транспорта, чийто дом да не е бил разбиван и ограбван. Цветлин Йовчев обяви публично, че според официалните данни на МВР само за една година потърпевши от битовата престъпност са над 130 000 души и че проблемът може да се третира като заплаха за националната сигурност. Не се помни бившият министър Цветан Цветанов за 4 години поне веднъж да е отварял дума за кражбите по домовете на хората. Докато в столицата крадци разбиваха по едно жилище на всеки час, той - помни се - бореше "организираната престъпност" сред лекарите в Горна Оряховица и вадеше СРС-та от операционните.
 Отдавна останаха в миналото старите спокойни времена, когато хората в жилищните кооперации дори не заключваха вратите си. Стотици хиляди са днес само съдебните дела за кражби и грабежи, спрени заради неразкрит извършител. Опитни банди шетат из кварталите на големите градове, влизат през балкони и отворени врати, отключват дограми и разбиват брави за секунди, грабят ви дори нощем, докато спите. Отмъкват пари, ценности, телевизори и компютри, дори просто дрехите от закачалката в антрето. Ако може официално да се каже, че над 130 000 са обирите за година, сигурно е, че реалният им брой е два-три пъти по-голям. Просто много от пострадалите дори не обявяват в полицията престъплението, защото не вярват, че има смисъл. Да не говорим колко жени са се разделили с чанта или с бижутата си, откъснати с един замах на улицата от нагли апаши, изчезващи за секунди в тълпата. Колко автомобилна аудиотехника е отнесена в неизвестна посока през нощта от паркирани пред домовете коли. Ограбват колата ви, дори докато вие за две минути сте слезли да купите вестник.         
Най-често бандите, които грабят по домовете, се подготвят старателно за предварително набелязан обект, от който са сигурни, че ще се облажат обилно. Все по-чести стават обаче кражбите от случайни "аматьори", задигащи каквото попадне на пътя им. Преди време в нашия жилищен блок например за една нощ бяха разбити всички мазета. Имаше изтръгнати от пантите им врати, изкъртени брави барабар с бетона от панелката. Оказа се, че никой от съседите на първия етаж не бил чул нищо... Така че, едва ли може да се очаква голям ефект от намерението на министър Йовчев да се включат в превантивните мерки срещу крадците групи от самото население.    
Засега хората опазват домовете си както могат - оставят включени лампи и работещо радио, когато излизат; бетонират решетки по прозорците и балконите си; монтират вътрешно резе и втора секретна ключалка; монтират прикрити камери... Имам познати, които след като веднъж бяха ограбени, слагаха всяка нощ при вратата в антрето си две железни кофи - да ги разбудят, когато крадецът се препъне в тях. Но нима така може да се живее в цивилизована страна?     
Докарали сме се дотам, че срещу тази напаст трябва да се предприемат крути мерки. Подсилването на патрулите, които напоследък са рядко явление в крайните квартали на градовете, е само една от необходимите стъпки. Би трябвало в законите да се въведат много по-строги наказания за нападение над дома и имуществото на човека. Крайно време е да спрем да вдигаме безпомощно рамене, че законите в България пазят престъпника, не жертвата. В днешното време на повсеместна бедност за много българи ограбването на дома е не просто стрес, то е трагедия за семейството. Заради години пренебрегване и умълчаване на проблема сме стигнали до повсеместна битова престъпност, която наистина застрашава националната сигурност. Включването на общините към борбата с битовия бандитизъм, което замисля министър Йовчев, е добър ход. Но трябва да се въведат и в законите много по-сериозни наказания, та самата мисъл за последиците да е превантивна спирачка пред онези покварени българи, за които кражбата е станала професия.