Во кратце и со кротце
/ брой: 15
Румен СТОЯНОВ
Знайно, боклук е смет. Негови производни са боклукчия, боклукчива, боклукчийски. Уви, тъкмо те подхождат за онова, което правим сега, днеска и нощеска, с езика нам насущний, съдейки по умопомрачителния напор = наплив = прилив от думи готовляци, навляци, чужбиняци, с които старателно, усърдно, ревностно, стръвно тъпчем и претъпкваме говора ни мил. Во кратце и со кротце: старателно го боклукчивим. Наистина деяние боклукчийско, зер както и да погледнем, преценим, извъртим, неозаптими боклукчии сме.
Примери къде ли не, по-изобилни от снежинки: щяло било да има пищно тържество по случай поемане на властта от новоизбрания президент Доналд Тръмп на САЩ и оно биде одма наречено, без капка, още по-малко прашинка, уважение към родната ни реч - инаугурация. И като започна една инаугурация къде ли не и как ли не. Стой, па гледай: чиба, къш на нашенското „встъпване в длъжност”. Не щем да видим ни да чуем това демодисано словно изражение.
С тая си простъпка тукашняшките осведомителни средства за лишен път показаха, че тям най-подхожда обозначеността „осмърдителни”: те най-доброволно, чак охотно, па комай ликуващо, натресоха въпросното инослово и по тоя начин разголиха своето мерзко раболепие, челебитно низкопоклонство пред поредния всеповелител. А да ни е честита азбуквената придобивка: инаугурация, коя неудържимо се римува с подлагация.
Нека отсега помислим: след годинки петдесет какъв ще бъде (чети какъв ще го направм) речниковият ни състав, не ли полуанглийски? За това негово състояние безспорната главна заслуга ще бъде на осмърдителните средства, разпространяващи другоземните напасти. А за да съм точен, това срамно, позорно и себехулно дело не става от само себе си, вършат го пишещи словесни мързелаци. Най-вече те боклукчивят родната ни реч омайна, сладка с упоменатите вносотии.
Любомъдрий, помисли: колко нови наши думи чуваш, виждаш и колко новопробутвани вънкашляци, съотношението неопровержимо ще ти покаже как вървят нещата в схватката между наше и чуждо. А то важи в същата степен и за душенагласата, умонагласата ни, защото език и мислене са неразлъчимо взаимообвързани. И единственият начин да възпрем или поне осезаемо ограничим това обоклукчаване е да създадем всенародно движение Езиковъзраждане, целенасочено ратуващо за чиста българска словесност. И ради прежде изнесеното нека всеки прочел настоящите горестни редовце се запита: аз какъв съм, езикобоклукчия или не?…