Темата днес

Между образованието и бедността

Или какво не им достига на децата ни?

сряда, 19 Юни 2024 / брой: 114

9461

Докато в последните три години партиите се боричкат за вота на гласоподавателите, децата ни растат и още преди да са навършили възраст, но която могат да гласуват, оценяват политиците.
„Смятам, че българските политици се държат като деца. Те са груби един към друг и ако не подкрепяте неговата/нейната партия, възниква разочарование. Ще бъде добре, ако могат да говорят помежду си по уважителен начин, независимо какви различия имат. Мисля, че това ще се отрази по добър начин на младите хора, които наблюдават тяхното поведение". Този цитат е на дете от проведена фокус група
по програма „Деца изследователи“ на Националната мрежа за деца (НМД). И пак, докато политиците се боричкат за тлъсто парче от баницата, децата на България растат в несигурност и често без очакване на светло бъдеще.
Бедността не само е недостиг на пари за издръжка, но и липса на възможност за избор. И все пак

102 години след "Братчетата на Гаврош"

същността на детската бедност у нас не се е променила кой знае колко много. Може би тогава децата в България са били повече, отколкото сега. Тогава не всички са можели да учат. Сега, според Конституцията, всеки има право на образование, училищното обучение до 16 г. е задължително, а основното и средното образование в държавните и общинските училища е безплатно. И все пак, сравненията с други страни сочат, че бедността в различните си лица, се шири сред съвременните български деца.
България все още няма Национална детска болница. Кампаниите за набиране на средства за лечение на деца ни най-малко не са намалели. Властта нехае за дългогодишното предложение децата до 14 г. да получават безплатни лекарства. А провеждат ли се кампании за повишаване информираността на обществото за

ползите от профилактиката

В 341 болници в страната има 110 детски отделения.
Коефициентът на детска смъртност през 2023 г. е 4,9 на 1000, докато година по-рано бе 4,8 на 1000. Доколко е успокояващ фактът, че през 2002 г. е бил 13,3 на 1000, е друг въпрос.
Не е съвсем ясно колко са подрастващите с увреждания. Например, Агенцията за социално подпомагане през 2022 г. отчита, че са отпуснати месечни помощи на 26 669 деца до 18 г. А данните на НСИ от последното преброяване сочат, че 19 907 деца под 16 г. са със степен на увреждане над 50%.
Липсва система за проследяване на успеха на учениците със специални образователни потребности за независим живот и участието им на пазара на труда, отбелязват от Националната мрежа за децата и изтъкват, че през тази учебна година едва 146 такива ученици са обхванати в дуална форма на обучение!
Насилието над деца в различните му аспекти не намалява, но какви са истинските му размери, не се знае, защото липсва единен регистър. Само през 2023 г. се смята, че 1 от 7 деца е било жертва на онлайн тормоз и преследване в социалните мрежи.
Всяко четвърто дете е "оставено" от единия или и от двамата родители, които са принудени да идат на гурбет в чужбина. По данни на омбудсмана само за 2021 г. 39 653
деца са декларирали, че са отпаднали от училище, защото родителите им са заминали в чужбина. У нас всяко трето дете (близа 27%) е в риск от бедност докато в ЕС е всяко четвърто.
Страната ни все още

няма Национална стратегия за детето (2019–2030)

Няма индикатори, които да проследяват ефекта от изразходваните обществени пари в здравеопазването, образованието, социалната система доколко са постигнали стратегическите цели в политиките за децата и семействата.
А ДАЗД няма реални правомощия на координатор и контрольор на провежданите от държавата политики за деца. Затова и усилията на работещите в Агенцията по гарантиране на правата на децата остават скрити за обществото.
Да, от 2024/25 учебна година учебниците, благодарение на настойчивостта на БСП, вече са безплатни. И пак заради настойчивостта на социалистите еднократната помощ в началото на учебната година е за учениците от I, II, III и IV клас, както и от VIII клас, независимо от дохода на семейството и дали ученикът е записан в държавно, общинско или частно училище. И двете предложения бяха приети от тогавашните мнозинства в навечерието на поредните предсрочни избори, а сега с успеха се кичат всички партии!
Обичайно, освен възможността да работи и получава възнаграждение, един от решаващите фактори за изпадане в бедност, е образоваността на човек. Затова бедността на децата може да се обвърже и с образователния статус на родителите (независимо колко е девалвирало родното образование-б.р.). Ненапразно статистиката отбелязва, че образователна степен и професията на родителите са важен фактор за бъдещото развитие на децата, а по-високото образование дава шанс за по-широк достъп до пазара на труда и по-високо заплащане. Миналата година 8 от 10 деца (80,3%), чиито родители са с начално или без образование, живеят в бедност. И обратното: почти 19 пъти по-малко (само 4,3%) са децата, чиито родители са висшисти и живеят в риск от бедност. Четири пъти по-голяма е тази вероятност за деца, чиито родители са със средно образование.

Образованието на децата

е от ключово значение за техния бъдещ материален статус, но и за формирането им като личност. За това са от значение не само усилията на отделния ученик, но и качеството на образованието. У нас от години то не е на висота, поне не такава, че младите да се впишат в динамиката на живота. Сериозен проблем са и напусналите преждевременно образователната система. Ранното напускане на училище е свързано с безработица, социално изключване, бедност и лошо здраве. Приятна изненада са данните на Евростат от края на май т.г., според които делът на тези млади хора намалява като пред 2023 г. те са 9,3%, което е с 1% по-малко от 2022 г. Навярно експерти ще анализират тези числа. Не е изключено това да се дължи дори на интереса на подрастващите към учебния материал.
Общата цел на ЕС до 2030 г. делът на преждевременно напусналите училище до стигне 9%. Най-близо до нея са Хърватия (2%), Полша и Гърция (по 3,7%), а най-далеч са Румъния с 16,6%, Испания с 13,7%, Германия с 12,8%. За 2023 г. Евростат отчита средно 9,5% европейци на 18-24 г., напуснали образование и обучение.

Как ни оценяват малчуганите?

От 2012 г. Националната мрежа за децата в навечерието на 1 юни пише оценки на държавата за грижите й за децата. Те все са около тройката. Лелеяната тройка! Знаете старото "студентско правило" - разликата от 3 до 6 е минимална, но от 2 до 3 е една година! Само че тази година за първи път държавата получава оценка добър 3,59 от анкетираните 1474 деца и 1765 възрастни от страната.
От НМД смятат, че "в общата политическа разправия детските теми нерядко бяха сред онези надпартийни въпроси, които можеха да дават нужната спойка в иначе не съвсем добре сглобения кабинет", макар да са категорични, че постигнатото изобщо не е достатъчно.

Детската бедност в Европа

По данни на Евростат за 2022 г. 24,7% от децата в ЕС са в риск от бедност или социално изключване. В сравнение с 2021 г. детската бедност се е увеличила. В осем държави този показател показва ръст и той е най-голям в Румъния с 41,5%, България е на второ място с 33,9%, а на трето е Испания с 32,2%. Но в 19 страни детската бедност е намаляла, като спадът е най-значителен в Люксембург (-5,4%), Унгария (-5,2%) и Гърция (-3,9%).

Бедността сред младите у нас нараства

През 2023 г. 26,9% от децата на възраст 0-17 г. в България са изложени на риск от бедност, което е 1 процентен пункт повече спрямо 2022 г., сочат данните на НСИ. През 2021 г. в тази категория са били 24,2% от подрастващите. През миналата година 47,8% от децата с материални лишения живеят и в риск от бедност. Според статистиката социалните трансфери към домакинствата намаляват риска от бедност сред децата с 13,6 процентни пункта.
Почти 31% от подрастващите живеят в материални лишения, става ясно от данните на статистиката.
- Над една четвърт от децата (25,9%) не могат да си позволят почивка извън дома поне една седмица в годината (включително празници със семейството, гостуване при роднини, приятели, организирана почивка от училището).
- Близо 23% не могат да си позволят екипировка за игри навън (колело,
ролери, кънки и др.)
- 19,7% не могат да си позволят редовни занимания като плуване, свирене на музикален инструмент, участие в младежки организации и др.
В България детската бедност е намаляла с 8,3% между 2014 г. и 2021 г., но остава една от най-високите в ЕС - 26,1%, което означава, че всяко четвърто дете живее в бедност, се посочва в Доклад на УНИЦЕФ от декември 2023 г. България също така е намалила наполовина дела на децата, живеещи в тежки материални лишения – от 42% през 2015 г. до 19,2% през 2022 г., но той все още е много по-висок от средното ниво за ЕС-27, което е 8,4%, посочват от детския фонд на обединените нации.

По-малко деца, родени от деца

Един от сериозните проблеми на обществото ни са децата, които раждат деца. Например през 2017 г. децата, родени от майки под 18 г. са 3249, което и ръст от 168 спрямо 2015 г. Но очевидно тенденцията се променя. Макар и съвсем незначително, техният брой намалява. Децата, родени от майки под 18 г.
през 2021 г. са 3015
през 2022 г. са 2871
през 2023 г. са 2775.

Кои са материалните лишения на подрастващите

НСИ класифицира показателите за материални лишения за деца:

- Подходящо място за учене или писане на домашни
- Участие в училищни екскурзии, дейности и
тържества, за които се плаща
- Почивка извън дома поне една седмица в годината (вкл. празници със семейството, гостуване при роднини)
- Канене на приятели, за да си играят и похапнат от време на време
- Чествания на специални случаи (рождени и имени дни и др.)
- Редовни занимания с плуване, свирене на
музикален инструмент, участие в младежки
организации и др.
- Игри на закрито (образователни игри за малки деца, кубчета, домино и др.)
- Екипировка за игри навън (колело, ролери, кънки и др.)
- Книги, които са подходящи за възрастта на децата (без учебници и учебни помагала)
- Едно хранене, включващо месо, пиле или риба
поне веднъж дневно
- Пресни плодове и зеленчуци веднъж дневно (без консервирани)
- Купуване на два чифта обувки по размер в
зависимост от сезона и/или за всички сезони
- Купуване на нови дрехи за децата

Намаляват противообществените прояви?

През изминалата година са регистрирани по-малко противообществени сред подрастващите у нас. Дали е така е друг въпрос. Знаем, че някои от тези прояви са провокирани от бедността, други - от материална презадоволеност, скука, агресия. Според статистиката през 2023 г. на отчет в детските педагогически стаи (ДПС) са водени 8520 малолетни и непълнолетни за извършени от тях противообществени прояви и
престъпления. За година броят им намалява със 106.
За извършени противообществени прояви през 2023 г. през ДПС са преминали 6635 подрастващи. От тях 376 скитничество и просия, 544 за употреба на психоактивни вещества.
През 2023 г. малолетните и непълнолетните, преминали през ДПС за извършени престъпления, са 4642. Кражбите на имущество са най-разпространените престъпления, извършвани от 8-17-годишните. Извършители на кражби са 2483, или 53,5% от всички, преминали през ДПС за извършени престъпления.