Много възторзи и ръкопляскания

Те започнаха от самото откриване. Не. Много преди това, когато децата са се подготвяли за този чудесен фестивал. Когато са репетирали или тренирали и са си мечтали да спечелят не само овациите на зрителите, а и определените награди.
Отдавна не бях изпитвал такава радост, като на този пролетен няколкодневен празник, организиран от Националния дворец на децата при Министерството на образованието и науката.
Още самото откриване на фестивала - на голямото стълбище пред главния вход на сградата, подсказваше успеха му. Заслужено беше още сега радостното настроение на всички участници и зрители.
Една арка от бели и червени балони, цветовете на току-що отминалата Баба Марта, беше само малка част от украсата. Кратките неизбежни поздравления бяха последвани от пеещите малчугани на детската група "Сладки пуканки" и от сборен състав представители на кръжока по цирково изкуство. Във финала на това чудесно (чудесно и затова, че беше кратко) откриване на няколкодневния празник ненадейно за всички присъстващи от един прозорец щедро започнаха да се сипят многоцветни конфети. Откриването на празника завърши с продължителни заслужени аплодисменти.
Но започваха състезателните дни - 15,16 и 17 април, за да се стигне до 18, деня на гала концерта на лауреатите, който се състоя в Националния дворец на културата.
Обикалях от зала в зала, където бяха показвани най-различни дълго подготвяни изяви в много жанрове и дисциплини. Имаше деца от всички краища на страната.
Спрях за по-дълго при малките циркови артисти. Написах "от всички краища на страната" и съобразих, че е много важно да изтъкна колко много градове и градчета са изпратили свои участници в състезанията. Това още повече повишава смисъла на тези празнични дни, защото така те добиват истински национален характер.
Особено впечатление ми направиха изпълнителите на сложни циркови номера на възраст, когато по би им подхождало да бъдат зрители. Те с удивителна лекота и майсторство изпълняваха своите явно много дълго репетирани, и то от изключително ловки малчугани, програми.
Видяхме факири, еквилибристи, балансьори, представители на почти всички циркови жанрове, които сме свикнали да гледаме под куполите, изпълнени от възрастни артисти... Но този път със завидна ловкост ги изпълняваха деца и юноши.
Направи ми впечатление и конферансието на тази чудна програма - облечен естествено като палячо, той не пропусна да изтъкне многото усилия, търпеливия труд, който е вложен във всеки изигран номер. Може би точно затова продължителни и възторжени бяха аплодисментите след всяко изпълнение, подготвено с изключителна прецизност.
Тази прецизност ме накара да се замисля върху големия смисъл на организираните занимания за децата. Там те се учат и придобиват не само уменията, които един ден могат да им станат професии, а и ред други положителни качества, необходими и за отделната личност, и за обществото.
Това с особена сила се отнася за общество като нашето в момента, което - няма защо да крием! - страда от всички язви на капитализма. Освен безработицата, тук трябва да прибавим и недостатъчно сериозното възпитание на младите. В това отношение  изключително големи са заслугите на институции като Националния дворец на децата в София, както и на неговия детски фестивал "Млади таланти".
Спрях се по-подробно на цирковата програма с известна доза самокритичност, защото отначало си помислих (грях ми на душата!), че точно тези занимания не учат на нищо малчуганите. Извинявайте, малки артисти!
Присъствах на доста от проявите, дълго разгадавах програмата, но и след всичко това не бих могъл да напиша броя на дисциплините, които бяха включени в трите пълни (на няколко сцени) състезателни дни...
Поздравявам от все сърце организаторите и чудесните малки изпълнители.