Кога, къде и как кълве рибата?

Известният руски познавач на лова и риболова Леонид Сабанеев, още през 19 век е установил някои закономерности в поведението на рибите. Те са актуални и днес:
Рибата кълве с по-голям апетит и по-стръвно в ранна пролет и късна есен.
Кълването на рибата през лятото е най-активно на разсъмване, най-слабо по средата на деня и средно - вечерта.
През ранна пролет и късна есен рибата кълве през целия ден.
Мрачните и облачните дни през лятото се приравняват към пролетните и есенните.
Кълването винаги се усилва преди и след хвърлянето на хайвера.
Прииждането или намаляването на водата намалява кълването.
Лекият вятър и малкото захлаждане увеличават кълването, а тихото време и горещината го намаляват.
Бистротата и прозрачността на водата в повечето случаи се отразяват благоприятно на кълването, а мътната вода пречи.
Колкото повече органически примеси, подходящи за храна се съдържат във водата, толкова е по-слабо кълването и обратно.
Концентрирането на намиращи се във водата организми и органически вещества в неголямо пространство, усилват кълването в това пространство.
Колкото повече се отличава някакво пространство на даден водоем от останалото, толкова по-голяма е вероятността там рибата да кълве по-добре. Например: при тесни реки - по широките места; в широки реки - по тесните места; в дълбоки води - по плитчините; в плитките води - във вировете; в стоящата вода - при протоците; в течащата вода - в тихите заливи.


Такива са резултатите, когато се спазват съветите на Сабанеев