Тъга с преход към нетленното
/ брой: 98
Петко Тотев
Лиричните изповеди в "Тъга по Бичкинята" от Елена Богданова са съзвучни с елегичния тон на съвременната българска поезия. Духовната и материалната разруха имат все по-дълбок отзвук сред все още мислещите и чувстващите. Същевременно носталгията на поетесата от известния габровски квартал Бичкинята не остава заключена, капсулирана в безвъзвратно отминалото. Навярно си казва думата "духът на мястото" с неговата проходност-преходност (в Бичкинята се съединяват Шипченският и Тревненският проход).
В чистите сълзи на поетесата има и блясъци от детството, и светлини от бъдещи пътища през хребети и полета, обиталища и запустения. Проходът, движението отварят все нови излази от различни преживявания, състояния и тревоги. Това внушение е основен духовен капитал - има живот и след безумни ликвидации. По някакво чудо елегията преминава отвъд мъки и страдания и се отправя към баладата. Оттам рушителите, дето знаят и не знаят какво правят, са безсилни. Бичкинският мост във високото око на брат и сестра с външния си възрожденски свод, става недосегаем, вечен. В поезията на Радко Радков и Елена Богданова той обединява къщата на световноизвестния цигулар Минчо Минчев и бащината стряха на брата и сестрата. Той е гнездото, коренът на достолепен, христолюбив и човеколюбив род.
В цялата Бичкиня не заглъхва музиката от отварящи се врати, вратни и порти. Без ключалки и катинари, с баладите на Елена Богданова те стават бъдещ смисъл на прохода.
Стихосбирката е издадена от ИК "Луна" на ексцентричния габровски поет Минчо Г. Минчев. Художник на корицата е известният график Илия Пашов.