Мигове от живота и сцената

В книгата си "Песъчинки от спомени" актьорът и педагог Илия Добрев е събрал своите кратки разкази по действителни случаи. Книгата обединява  както мемоарна белетристика, така и талантлива проза. Илия Добрев свободно и с лекота разказва за дните на своето детство и младост, с проникновение и задълбоченост за живота си в изкуството, с изострена чувствителност за социалните пулсации на времето, в което живее. "Много често пристъпям в съня си по двор, запустял и обрасъл с къпини... Взирам се с надежда наоколо... Няма я селската къща, няма ги огнището и синджирите, на които висят почернели от сажди котлета... Няма ги крайпътните дувари... Има прогнили парчета огради от преплетени пръти... Има ги тишината и звънкият смях от летата на моето детство... Ако искате, тръгнете с мен, и аз ще ви поведа към моя мъничък свят, пълен с мирис на сено, с пукот на съчки в огнището, с далечна свирня на щурци и с поблейване на стадата в кошарите... В него има тъга, има и болка... Има глад и насита от сбъднати мечти, и несподелени пориви... Само ще ви замоля да стъпвате леко... За да не разместите песъчинките на моите спомени..."
Описанията на хора, събития и места от живота на автора са изпълнени със светли спомени и обич. А когато навлизаме в размислите му за живота и битието на сцената, за работата в театъра, за създаването и пресъздаването на десетките образи и роли, които е изиграл, изказът става аналитичен и по един много специфичен за Илия Добрев начин - едновременно емоционален и проникновен. Тогава в паметта на автора изникват имена на колеги актьори, на режисьори, на филми и постановки, за които той иска да разкаже, да сподели чувствата, свързвали го с тях, и съхранените спомени. Разказите "Мигове с Методи" и "Телеграма от Учителя" наистина са откровена и искрена изповед на ученика пред учителя, пред човека, повел в началото автора по стръмните и изискващи всеотдайност пътеки на изкуството, на което той ще посвети целия си съзнателен живот. Тези песъчинки от спомени, които Илия Добрев споделя със своите читатели, съхраняват в себе си много обич и светла тъга.