Инфантилизъм

"Силно се надявам, че това не е било сериозно." Така реагира датският министър-председател Мете Фредериксен, след като бе помолена да коментира думите на американския президент Доналд Тръмп, че САЩ обмислят идеята да купят остров Гренландия от Дания. Наследниците на викингите отхвърлиха категорично тази "оферта".

Надеждите на Фредериксен обаче се оказаха напразни. Три дни след подмятането на Тръмп икономическият му съветник Лари Къдлоу потвърди, че идеята витае по коридорите на Белия дом, но не била "номер 1" в списъка от приоритети на администрацията. Последното, разбира се, е успокоително за датчаните. Тях ще ги изядат за десерт към вечерята, а не за закуска. Единственото, което обяснява поведението и логиката на американците, е, че те май свикнаха да купуват всичко - съвести, правителства, медии, цели страни са превърнати в държави инструменти. 

Светът, в който президентът на единствената свръхсила, на сочения за стожер на демокрацията хегемон може да прави такива нагли заявления, е много опасен свят. При това тук не става дума за империалистически заплахи, по почина на XIX век, а за нещо като игра на разглезено дете. Видяло нещо интересно като Гренландия, чуло, че там има полезни изкопаеми, американска база и почти няма хора, и айде... "Искам го, искам го, бе, мамоо". 

Ако всичко опираше само до подронването на авторитета на САЩ, нямаше да бъде толкова зловещо. Но ние виждаме същия инфантилизъм и в поведението на редица британски политици в ситуацията с Брекзит, исканията за репарации към Германия от страна на Полша и Гърция. 

Инфантилността става норма в държавните и международните отношения. Това е от политическа глезотия, породено от усещането за всесилност. Въпрос на време е играчката да се превърне в плачка.