Ердоган: "А сега накъде?"

Зорница ИЛИЕВА

Събитията в Украйна не само изправиха на нокти де що има лидер по света, но и взривиха социалните мрежи. В страни като Турция пък се стигна и до поставяне ребром на въпроса: каква трябва да е позицията на страната? 

Мненията са от "САЩ искат да премахнат пречките пред еднополюсния свят и затова нахъсаха Украйна", през "Украйна трябва да е урок за тези, които се надяват на САЩ", та до "Международната общност трябва да отхвърли поведението на Русия и да наложи твърдо принципите на суверенитет и неагресия". Каза го Мерал Акшенер, лидер на опозиционната "Добрата партия", и замина за Вашингтон. Тя лансира и идеята, че Турция трябва "да се отърве от С-400" и да коригира "асиметричния си модел на взаимоотношения с Русия".

Бившият президент Абдуллах Гюл пише в Туитър, че се "присъединява към силното осъждане от страна на западните лидери за нахлуването на Русия в Украйна". Според него това нахлуване е "заплаха за всички съседи в региона, включително и за Турция". 

Проф. Датутоолу, лидер на опозиционната партия "Бъдеще", твърди, че

"САЩ заплашват, но не налагат силни санкции"

а "Ердоган не може да се грижи за кризите ни". Нормално за опозиционен политик, който е определян и за един от видните американофили в Анкара. Впрочем, почти цялата опозиция в Турция е с проамерикански настроения.

В тази връзка на проведената в "Бештепе" среща по сигурността, председателствана от Ердоган, продължила почти 2 часа, становището е: "Атаката е нарушение на международното право, елиминирани са Минските споразумения и това е неприемливо". 

Потвърдено е, че Турция официално ще "подкрепя политическото единство, суверенитета и териториалната цялост на Украйна". После Ердоган провел телефонен разговор с Путин, в който заявил, че "Турция е готова да изпълни своята част, за да се намери изход и да се поддържа мира". 

Всъщност, при завръщането си преди дни от посещения в Африка Ердоган е по-конкретен с "не можем да се откажем нито от Русия, нито от Украйна". Но тези дни се водят бойни действия на територията на Украйна и ситуацията е коренно различна. 

Редица анализатори, включително западни, вече са на мнение, че "Турция се връща към традиционната си политика на съюзник в НАТО". Видна е "демонстрацията на принадлежност към НАТО", което доскоро бе предимно политика на опозицията. Тя не пропускаше възможност да използва всеки шанс да покаже, че точно опозиционните партии са лоялен и надежден партньор на НАТО и ЕС. 

Въпросът е 

дали Анкара ще се присъедини към санкциите 

които целокупният Запад налага на Русия заради нахлуването в Украйна. През 2014 г. Турция не призна Крим за руски, но и не наложи санкции на Русия. Днес Ердоган едва ли ще си позволи да не остане рамо до рамо със съюзниците в НАТО и да не говори в един тон със западните партньори. Включително и за санкциите. Дори с риск да загуби 4 милиона руски туристи. И не само това.

Все пак, на призива на Киев Турция да забрани преминаването през Босфора и Дарданелите на руски военни кораби, външният министър Чавушоглу обтекаемо обясни, че Анкара не само спазва условията на Монтрьо от 1936 г., но е и прецизна в това отношение. Не може да забрани руски кораби да се завръщат в родните пристанища, т.е. да пребивават в Черно море. 

От друга страна, в Черно море, според Ройтерс, "НАТО не попречи на Русия да се укрепи там". Причината била разногласията между страните-членки на алианса, както и бюджетните ограничения. Един вид балансът в Черно море бил спорен, а Турция приела преминаването на руски кораби, за да не провокира Москва. В Черно море имало 18 руски военни кораба, докато САЩ прекарали там около 180 дни за година. Разбира се, че Турция има контрол върху преминаването на корабите съгласно условията на споразумението от Монтрьо за Черно море, но не е много коментирано, че разговорите между НАТО и Анкара за евентуални патрули в Черно море са се провалили. Или както пише Пол Тейлър, известният анализатор, 

ръцете на НАТО са вързани 

поради нежеланието на Турция да увеличи контрола над Черно море. На практика "военното присъствие на Русия в Черно море довело до надмощие над Украйна". НАТО вече обяви, че няма да изпраща войски в Украйна, защото тя не е член на алианса, но е известно, че интензивно ще увеличи присъствието си в региона. Турски медии пишат, че в Румъния и България, които са на брега на Черно море, ще има 4 хиляди военнослужещи на НАТО. Не са случайни думите на генералния секретар на НАТО, Столтенберг, че "Черно море е от голямо значение за алианса". Срещу което Русия, нормално, възразява.  

За Анкара обаче по-интересни се оказват  разговорите Путин-Алиев. Подписаната декларация за сътрудничество се обсъжда надълго и нашироко в турската преса. Разговорите са били 4 часа, а според Путин "поставено е ново ниво на сътрудничество". Включително във връзка с обмена с националните валути в областта на финансите. Категорично Русия ще допринася за разрешаването на всички конфликти в Кавказ. Определянето на границите между Армения и Азербайджан е на преден план. Самата декларация е широка и съдържа повече от 40 страници. За Илхан Алиев "Азербайджан е установил отношения на обединение с две големи нации, двама съседи". Казва, че "Турция е член на НАТО, а Русия е лидер на организацията по Договора за колективна сигурност, което фактически е тристранно сътрудничество". Кой както иска да го разбира. Срещата Путин-Алиев е само ден преди операцията в Украйна, която се нарича и война, и нахлуване, и агресия, но явно за нея са били информирани предварително някои лидери.  

В същото време Исмет Йозчелик пише, че "с подкрепата на САЩ искаха да създадат втори Израел", а тези, които разчитаха на САЩ в Афганистан, 

висяха на колелата на американските самолети 

Затова прави извод, че "Украйна трябва да е урок за тези, които се надяват на САЩ". Убеден е, че ръката на Вашингтон е била в Казахстан, при поредния опит за оранжева революция. А Ирак, Сирия и Либия се сочат само като пример за същата намеса. 

Дошъл е редът на Украйна, където обучени в САЩ са приведени в администрацията, на ключови места, а управниците са се доверили на "чичовците си" с настроението "НАТО ще ни защити". На етап, когато "новият свят се строи с оръжия, а Западът се стреми да получи резултати чрез санкции". Мнението е, че Европа ще плати тежка цена. Докато Путин и Си Дзинпин са се договорили на срещата в Пекин "да работят по нови платежни системи в търговията", което е в основата на нов голям съюз.

На този етап "вятърът вече не духа от САЩ".  Йозчелик е убеден, че "през следващите години ще стане ясно за новия световен ред". Неговата препоръка е тези, които защитават интересите на САЩ в Турция, внимателно да помислят за края... Смята, че "САЩ подпалиха света, но тези, които нахлуха в Конгреса, дебнат и надеждите относно Байдън са се сринали". Трябва да се разбере какво всъщност се случва в Украйна. Да се види истината, защото резултатът е ясен. 

Едва ли е толкова ясен, но че светът е различен след нахлуването на Русия в Украйна, е факт. Чака се да се види 

кой ще се смее последен

Всеки с надеждите и интересите си. Сметките са едно, но загиват обикновени хора, не само военни. Останалите живи ще платят цената. Докато Анкара избере накъде да поеме - на Изток или на Запад, но със съхранен суверенитет и независимост. Независимо кой е на власт. Наближава етап, когато раздвоените позиции по отношение на национална сигурност, както и  съюзническата лоялност, трябва да се прецизират.

За Украйна се знае - "САЩ успяха да я обърнат срещу Русия", казват в Анкара. И не хранят надежди, че в Киев може да се случи като с Ереван, когато Турция взе страната на Азербайджан. И се нареди на победилата страна. Сега по-скоро ще се прикрепи към новата коалиция на желаещите, защото геополитическият покер е между САЩ и Русия. Няма място за други.