16 Януари 2025четвъртък10:09 ч.

АБОНАМЕНТ:

АБОНАМЕНТ за онлайн изданието на вестник „ДУМА“ в PDF формат - в редакцията или на имейл abonament@duma.bg: 12 месеца - 105 лв., 6 месеца - 55 лв., 3 месеца - 30 лв., 1 месец - 10 лв. АБОНАМЕНТ за вестник „ДУМА“ 2025 година - каталожен номер 6: „Български пощи“ АД до 15 декември 2024 г.; „Доби прес“ ЕООД до 28 декември 2024 г.; в редакцията на вестника до 20 декември 2024 г. Цени: 12 месеца - 204 лв., 6 месеца - 102 лв., 3 месеца - 51 лв., 1 месец - 18 лв. За повече информация тел. 02 9705 203 и 02 9705 216 отдел „Разпространение” на в-к ДУМА на ул. „Позитано” 20 А. E-mail: abonament@duma.bg АБОНАМЕНТ за онлайн изданието на вестник „ДУМА“ в PDF формат - в редакцията или на имейл abonament@duma.bg: 12 месеца - 105 лв., 6 месеца - 55 лв., 3 месеца - 30 лв., 1 месец - 10 лв. АБОНАМЕНТ за вестник „ДУМА“ 2025 година - каталожен номер 6: „Български пощи“ АД до 15 декември 2024 г.; „Доби прес“ ЕООД до 28 декември 2024 г.; в редакцията на вестника до 20 декември 2024 г. Цени: 12 месеца - 204 лв., 6 месеца - 102 лв., 3 месеца - 51 лв., 1 месец - 18 лв. За повече информация тел. 02 9705 203 и 02 9705 216 отдел „Разпространение” на в-к ДУМА на ул. „Позитано” 20 А. E-mail: abonament@duma.bg

Акценти

Кой календар са гледали МОН?

Родители и учители недоволстват от недомислиците на министерството, очакват корекции

/ брой: 150

visibility 5940

Милена Петкова

През изминалата седмица Министерството на образованието и науката (МОН) публикува проект, с който определя ваканциите през следващата учебна година. Съвсем очаквано има недоволни. Какво предлага МОН?
Коледната и пролетната ваканции стават "по-дълги", междусрочната и есенната са "намалени". Сметките показват, че с промяната почивните дни за учениците през учебната 2024/2025 са с ден по-малко - 27, вместо 28.
Есенната ваканция става 3 дни, вместо 5, както беше през изминалата учебна година. Предложението е тя да бъде от 1 до 3 ноември 2024 г. - петък, събота и неделя.
Двата спестени дни се прибавят към Коледната ваканция, която вече ще е 13 дни от 24 декември 2024 г. до 5 януари 2025 г. (неделя).
Възстановява се предишното положение с междусрочната ваканция, която след родителски ропот бе увеличена на три дни. Сега отново ще бъде един ден - на 4 февруари 2025 г. (вторник).
С ден по-дълга става пролетната ваканция, която вместо 9 ще стане 10 дни - от 12 до 21 април 2025 г. (понеделник).
Дванадесетокласниците ще имат 5 дни почивка - 17-21 април 2025г., както беше и през изминалата година.
Неучебни дни, по традиция, са датите, в които се провеждат държавните зрелостни изпити, националното външно оценяване за 7 клас.

Защо са недоволни родителите?

На пръв поглед промените не са кой знае колко сериозни. Да, междусрочната ваканция е редуцирана до ден, но така или иначе няма да е за първи път. Това, което възмущава родителите, е включването на съботите и неделите, които изначално са почивни, в сметките на ваканциите. Така на практика есенната може да се брои за еднодневна, тъй като обхваща петък, събота и неделя. По този повод не са малко логичните въпроси: "Министърът като излиза в отпуск брои ли почивните дни?"
Оказва се, маниерът официалните празници да бъдат "имплантирани" в ученическите ваканции, не вдъхновява нито родители, нито учители, нито ученици.
Друго, което прави впечатление, са нелогичните дни, в които завършва ваканцията и учениците трябва да се върнат в училище. Според предложените дати пролетната ваканция приключва в понеделник - тоест учебната седмица започва с почивен ден, който родителите на по-малки деца по някакъв начин трябва да подсигурят. Освен това да започнеш седмицата с почивка не е особено мобилизиращо, както е известно.
Същото е и с петдневната "пролетна почивка" за зрелостниците, която отново приключва на 21 април. Така е било и през изминалата учебна година, с дребната подробност, че 21 април е бил в неделя.
Един ден междусрочна ваканция във вторник. Кратка почивка по никое време, която няма особен смисъл.
Не са за пренебрегване и датите за приключване на учебната година за различните класове. В началния курс ще сложат точката на учебната година на 29 май - изключително удобният четвъртък. Пак в четвъртък, но през юни приключват учениците от 4 до 6 клас. За тези от 7 до 11 клас краят на учебната година настъпва в понеделник (30 юни), а за дванадесетокласниците на 14 май в сряда.
Дебатите по предложение ваканции естествено са бурни, гадае се кой календар са гледали в МОН, предположенията са за 2022 г. или 2023, където датите са по-логично разположени.

"Уникална липса на мисъл!",

възкликва възмутен родител, според когото е нелогично краят на учебната година (29 май, 12 юни) да е в четвъртък, вместо в петък, когато са и по принцип установените дати за приключване - 30 май или 15 юни. "Интересна" според коментиращите е идеята за гимназистите учебната година да приключи в понеделник - 30 юни. Недоумение буди и учебния 23 декември (понеделник) точно в празничната седмица по Коледа.
Немалко са озадачените от междусрочната "ваканция" - самотния вторник, през който учениците ще трябва да се пренастроят за втория срок.
Спорове предизвикват и датите за държавни изпити и НВО - разхвърляни през цялата седмица, вместо да бъдат само в петък или понеделник и да не се накъсва учебния процес.
"Поредните недомислици, които се представят като голямо подобрение" е преобладаващото мнение сред родители и учители, които се надяват след общественото обсъждане и предоставените становища "недомислиците" да бъдат коригирани.

Нюз БГ


Трябва ли да има задължителна матура по математика


Математическите умения, познания и способности са много важни както на битово, ежедневно ниво за отделния човек, така и общо за продуктивността в икономиката. Те са необходима предпоставка за адекватно вземане на решения, преценка на рисковете, създаване на продукти и услуги с висока добавена стойност.
Математиката подпомага мисленето, стои в основата на високи постижения в науките, а дори и в изкуствата има своето значение за ориентация в пространството, за преценки на мащаби и съотношения. Тя е същината на финансовия анализ и предприемаческото решение, независимо дали в дигиталната или аналоговата действителност.  
В България профилирането по математика още в VIII клас се е осъществявало основно в математическите гимназии, като в почти всяка област (обикновено в нейния център) се намира поне по една математическа или природо-математическа гимназия, пишат икономистите от ИПИ.
Традиционно възпитаниците на тези училища се насочват към инженерни и природни науки след завършване на средно образование, при все че в последните десетилетия има и силни предпочитания към икономиката и финансите.
Изборът на учениците да профилират математика обаче не е равномерно разпределен по области и в настоящия анализ разглеждаме с какъв бал се осъществява приемът през тази година в математически гимназии в страната в паралелки с математически профил.
Използваната информация е за минималния бал предимно от второто класиране на учениците в математическите училища, който осигурява висока степен на сравнимост. Следва да се има предвид, че минималният бал за класиране е 30 точки, а максималният – 500.
Различията в приемния бал между отделните области са много големи. Те достигат 3-4 пъти между първите и последните в класацията. Тези различия отразяват както по-слабия интерес към математиката на отделни места, така и разлики в качеството на образованието между отделните училища. Това е така дори и в столицата, където са разположени две от най-желаните училища с математическа насоченост в страната, като извън тях почти липсват математически паралелки.
Наблюдава се повишение на приемния бал през 2024 година, но то засягат по-скоро средния регистър – вече в 9 области приемният бал надхвърля 400 точки, като през предходната година това се е наблюдавало едва в 4.
Повишението на баловете е в резултат на по-високите оценки на националното външно оценяване по математика след VII клас и не е индикатор за повишаване на търсенето на математика през тази година. Въпреки това повишаването на баловете за прием е позитивна новина.
В поне 4 области дете може да учи математика в профилирана паралелка с приемен бал под 200 точки. В още поне 10 области баловете са посредствени. Следва да се запитаме как се осигурява качеството на обучение в училищата с нисък приемен бал и доколко то може да бъде сравнимо с по-добрите училища.
Ниският интерес към математическите паралелки на отделни места и насочването на деца с интерес в математиката към други профили или други региони допълнително ограничава потенциала за местно развитие.
Вероятно за училищата на отделни места е трудно да осигурят и преподаватели за профилираната подготовка по математика в горния курс, което води до отдръпване от предлагането на такъв профил и изобщо – дестимулира цялата местна общност към търсене на такъв вид обучение.
А заедно с математиката започва да страда и обучението по съпътстващи и близки профили – физика и астрономия, химия и биология, софтуерни и хардуерни науки и др.
Накрая ще отбележим, че липсата на интерес към специализирано обучение по математика е видно и, както вече писахме, от все по-малкия брой ученици, избрали да се явят на ДЗИ по математика. Заедно с това обаче е тревожно и постепенното оголване на областите от качествени училища с традиции.
Най-ефективното нещо, което следва да се обмисли е въвеждане на задължителен държавен зрелостен изпит по математика, препоръчват експертите.

(със съкращения)

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ