Заради лития на Сърбия, Шолц дестабилизира Балканите
/ брой: 143
Аделхайд Вьолфл
Визитата на германския канцлер в Белград на 19 юли 2024 г. показа, че германският канцлер е готов да се хвърли в обятията на поредния автократ, когато става въпрос за суровини. Сделката за литий с Александър Вучич поражда редица опасения.
Първо, сръбската общественост бе умишлено измамена. През януари 2022 г. тогавашният премиер Ана Бърнабич отмени проекта за литиева мина след протести на природозащитници. Това обаче очевидно бе само блъф, за да се продължи задкулисно. Сега същата мина се открива, а г-жа Бърнабич твърди, че за събитията преди две години са виновни чужди тайни служби, които искали да навредят на Сърбия. Твърдението, че чужди агенти планират злодеяния, е добре познат сценарий на режима в Русия.
Сръбските политици и техните медии постоянно провеждат антигермански кампании в тази насока. Но на Берлин не му пука. В края на краищата европейската автомобилна индустрия, която иска да премине към електрически автомобили, спешно се нуждае от алкалния метал литий. Тя също така иска да стане по-малко зависима от Китай, разполагащ със запаси от суровината. Ето защо авторитарният режим в Сърбия е готов да изпълни желанията й. В края на краищата в западната част на страната има големи залежи на литий.
Странното поведение на германската дипломация спрямо Сърбия се набива на очи. Това е политика на умиротворяване, въпреки че Белград не подкрепя санкциите срещу Русия, следва крайно националистическо-ревизионистична линия и дестабилизира региона с амбициите си за „Велика Сърбия“.
Политиката на умиротворяване на сръбския режим е за сметка на по-малки съседни държави. Сърбия масивно лобира срещу приемането на Косово в Съвета на Европа. Отскоро Германия обвърза подкрепата си за присъединяването на Косово към Съвета с нови условия и така също го възпрепятства.
Твърди се, че преди година и половина, по време на преговорите за Охридското споразумение с Косово, германската страна е обещала на Сърбия, че ще подкрепи проекта за литий. Така „бялото злато“ се използва за политически сделки, Германия изглежда като молител, а Вучич печели точки на всички нива. Въпреки сделката за литий, той все още не е подписал споразумението и декларира, че никога няма да го направи.
При всички случаи дипломацията в сферата на суровините, загърбваща върховенството на закона и стандартите на ЕС, стимулира авторитарното поведение и изпраща погрешен сигнал. Последиците от това ще се усетят на Балканите.
