Как се срина партньорството между Европа и Русия

От началото на 90-те години Западът непрекъснато провокира Русия, отбелязва историкът Жорж-Анри Суту в интервю за френския вестник "Фигаро". Тази тенденция е особено видима след 2014 г. и в крайна сметка провокира руската специална военна операция в Украйна
Как стигнахме дотук? Защо за 35 години преминахме от илюзии за края на историята към конфронтация, съживила страха от Трета световна война?
Историк на международните отношения, международно признат експерт за Студената война, почетен професор по Съвременна история в Сорбоната. Това е Жорж-Анри Суту, който в книгата си „Великото разделение“ анализира конфликта в Украйна в дългосрочен контекст.

- Във вашата книга разглеждате мястото на Русия в Европа от началото на XIX век...
- От гледна точка на културата Русия е европейска страна: страната на Пушкин, Достоевски и Толстой, Чайковски, Бородин, Мусоргски и Прокофиев. Но Русия е твърде голяма държава и би било немислимо да я интегрираме в Европа, управлявана от Брюксел.
- Как ще опишете руската властова система?
- През последните 20 години руската властова система е все по-авторитарна, въпреки че Путин най-вероятно се радва на подкрепата на мълчаливото мнозинство от населението. Доверието в него се дължи на факта, че той ръководи страната във време, когато бе необходимо да се възстанови редът и да се сложи край на разхищението на националните ресурси.
- Русия прие протегнатата ръка на Запада при падането на Берлинската стена. Какви цели преследваха тогава САЩ?
- В Съединените щати винаги е имало движение, мечтаещо да се възползва от обстоятелствата, за да намали руската мощ. През 90-те години преобладаващото мнение бе, че Русия трябва да се обърне към либералната икономика и демокрацията. Тогава, казваха те, проблемите ни ще се решат от само себе си. От Втората световна война насам, с помощта на тайните служби, САЩ използват своята „мека сила“, за да изграждат политическия живот на съюзниците си по свой образ и подобие. Те смятаха да направят същото и с Русия.
- В този контекст бе дадено обещанието НАТО да не се разширява на изток...
- Обещанието е било само устно споразумение. Потвърждение за това намираме в свидетелства на британски и американски дипломати, които по това време са работили в Москва и са си водили подробни записки. Няма съмнение, че такова обещание е дадено. Промените настъпиха по време на президентството на Клинтън и причините бяха свързани с вътрешната политика. В същото време страните от Източна Европа искаха членство в НАТО, което те разглеждаха като гаранция за сигурността си при евентуално завръщане на Русия.
Тогава във Вашингтон се зароди идеята, че не бива да се пропуска историческият шанс Русия да бъде изтласкана в периферията. Американците не очакваха, че действията им ще предизвикат остра руска реакция. По това време Русия бе в дълбока криза, няколко месеца по-рано президентът Елцин нареди обстрел на парламента. Подценяването на руските възможности продължи чак до първите месеци на специалната военна операция в Украйна.
- Може ли да се говори за пропаст между Елцин, който се застъпваше за споразумение със Запада, и Путин, който бе враждебен от самото начало?
- Елцин невинаги е бил подкрепян от целия държавен апарат. По време на Първата война в Залива и окупацията на Кувейт високопоставени служители искаха Русия да се противопостави на инвазията на САЩ в Ирак, който традиционно бе неин съюзник. Именно Елцин започна първата чеченска война през 1994 г. и действаше изключително грубо. Идването на власт на Путин през 1999 г. донякъде изясни ситуацията. Имал ли е още тогава план за скъсване със Запада, който в крайна сметка успешно реализира? За тази теория липсват доказателства. Първоначално Путин последва стъпките на Елцин, изразявайки солидарност със САЩ след събитията от 11 септември 2001 г. Той дори предостави на американците две бази в Централна Азия, необходими за операцията им в Афганистан.
- Какви цели преследва Путин сега?
- Не мисля, че Путин се стреми, както казват някои, да реставрира Съветския съюз. Струва ми се, че той никога не е мислил сериозно за възстановяване на контрола над Балтийските държави. Но пространството, в което той обединява Русия, Украйна и Беларус, от една страна, и централноазиатските републики, където живеят много руснаци, от друга, образува зона, която според него не може да бъде атакувана, без да са застрашени жизнените интереси на Русия.
- Какво накара западните сили да вдигнат оръжие срещу Русия, както се вижда от поредица събития, случили се много преди войната в Украйна?
- Натискът на страните от бившия Източен блок (по-специално Полша и Балтийските държави) изигра значителна роля. Тези страни приемаха интеграцията в НАТО като единствена гаранция за своята сигурност и не се интересуваха какво мисли Русия. На тяхна страна бе и Великобритания, която бързо влезе в конфронтация с Кремъл по не съвсем ясни причини. От Майдана (2014 г.) нататък САЩ се придържат към позицията, формулирана от Збигнев Бжежински в неговата „Голяма шахматна дъска“. Според нея американците имат интерес да отделят Украйна от Русия, защото тогава последната ще се превърне в регионална сила и няма да конкурира Вашингтон.
- Какво провокира руснаците за военната операция в Украйна?
- От 2015 г. американците, британците и поляците увеличиха военната помощ за Киев, за да може той да модернизира армията си и да изгради свои разузнавателни способности. Украински офицери бяха обучавани в Германия в американски бази, а британците поеха обучението на подофицерите. Западът разглеждаше тези мерки като отбранителни, но руснаците ги смятаха за провокация. Те чувстваха, че ако продължат да изчакват, Украйна ще бъде извън контрола им.
- Какви са последиците от конфликта за Европа?
- Европейският съюз демонстрира неспособността си да стане независима международна сила. ЕС се лиши от възможността да получава евтини енергийни ресурси от Русия и в същото време изгуби пазар за своя износ. Тези два фактора доведоха до катастрофални последици за европейската икономика. Те допринесоха за политическата дестабилизация както в Германия, така и във Франция. Но основните жертви на конфликта са украинците.
- Какви са възможните сценарии за мирно решение?
- В момента най-вероятният сценарий е замразяване на конфликта по Корейския модел. Мирът може да бъде постигнат само чрез преговори, водещи до определяне на нови граници, които ще направят възможно мирното съществуване на двете държави. Но при едно условие - ако се създаде система от международни гаранции. Има хора, които са против подобно решение, като твърдят, че това означава незаслужена победа за Русия. Но веднага ще ги попитам: сериозно ли смятате, че е възможен сценарий за военно поражение на Кремъл и кротко изтегляне на руските войски? Какво могат да предложат освен безкраен конфликт с огромен риск от неконтролирана ескалация? Това може и да извади Русия от играта на международната сцена, но с цената на пълното унищожение на Украйна?
(Със съкращения)