
Дискусионно
Неизгодна сделка за сметка на децата ни
Споразумение с Гърция за водите на р. Арда за 60 години е недопустимо и срещу интересите на България
/ брой: 35
Проф. Добри Димитров*
На 13.02.2025 г. в няколко емисии новини Асен Василев съобщи за предстоящото сключване на споразумение с Гърция за водите на р. Арда за срок от 60 години. Считайки такова споразумение за недопустимо и изцяло против интересите на България, реших да напиша това мнение, което изпращам на някои колеги, някои медии и партия ГЕРБ.
Хидроложки аргументи:
1. В последно време стана популярен въпроса за климатичните промени. Дългосрочните модели и климатични сценарии сочат, че в нашия регион ще се увеличат безвалежните периоди, валежите ще станат по-редки и поройни, повишава се вероятността от намаление на годишния обем на речния отток, поради неравномерното разпределение и намаляване на валежите и увеличение на загубите от изпарение.
Извод: Годишният ресурс на оттока на р. Арда е неясен за период, например, пет години, да не говорим за повече години, и няма как държавата да поеме задължение за конкретно количество вода.
2. Пълноводието на р. Арда е през зимата, когато България има нужда от ел.енергия. Гърция се нуждае от вода през лятото, тоест каскадата трябва да акумулира определени обеми, които няма да може да ползва през зимата при нужда.
Извод: България ще търпи загуби от непроизведена ел.енергия в необходимото за нея време.
3. Използваемият обем на язовирите в каскада Арда с течение на времето непрекъснато намалява, поради затлачването с наноси. Арда е поройна река, при високи води влачи значителни количества, които се утаяват в язовирните езера. Ефектът от този феномен за период от десет и повече години ще е значителен. Трябва да бъдат направени измервания за уточняване на ключовата крива на всеки язовир и да бъде определена скоростта на затлачване.
Извод: При намаляване на използваемия обем на язовирите те няма да могат да пренасят вода от сезона на пълноводие към летния сезон и може да се наложи каскадата да работи само за нуждите на Р Гърция.
4. Арда е поройна река, генерира катастрофални наводнения. Само притоците Върбица и Крумовица могат да генерират висока вълна от 1500 - 2000 куб.м/сек, съизмерима с оттока на р. Дунав в нашия участък при ниски води. България поставя ли пред Гърция въпроса за получаване на средства срещу предпазването от тези наводнения?
Страната ни трябва да прояви претенции за инвестициите и разходите, които прави за функциониране на каскадата.
Конюнктурни аргументи:
5. В заявлението си Асен Василев приравнява 60-годишния ресурс на водите на р. Арда с достъпа до пристанище Александруполис и пътна връзка на Маказа с Русе. Последното е погрешно, защото:
- водата е стратегически ресурс и при сегашната тенденция за намаляване на водните ресурси в нашия регион цената й непрекъснато се покачва. След 10 -15 години може да стане „златна“. Може да се наложи да се прехвърлят води от Арда към селищните системи в Южна България за питейно-битови и други нужди.
- пътната връзка между Маказа и Русе е по-скоро в гръцки и румънски интерес, България може да участва само частично.
- какви ще са условията на достъпа до пристанище Александруполис? Готова ли е България да се възползва от това? Няма ли да се получи нещо подобно на договора с Боташ, имаме терминали - не ни трябват, но плащаме.
6. Помощта на България за гръцкото поливно земеделие е в ущърб на конкурентното родно производство в района. Не трябва ли най-напред да помогнем на поливното земеделие у нас?
7. Водите на Арда през следващите 60 години не са наши, те са на децата ни. Нелоялно е да сключваме неизгодни сделки за тяхна сметка.
8. Сключването на договор за водите на Арда не е приоритет за България, то е гръцки приоритет.
Извод: Сключването на договор за водите на р. Арда е възможно за период не повече от 3 - 4 години, като може текущо да се подновява в зависимост от конюнктурата. Най-добре е водата да се заплаща, а средствата да се натрупват във фонд за подпомагане на българското поливно земеделие.
*Авторът е експерт по хидрология и хидроложки прогнози, заглавието е на редакцията
Гласове
Екоминистърът:
Не правим подарък на Гърция
Спекулациите, че някой подарява водата на Гърция и че България няма изгода от това нещо, трябва да бъдат категорично разсеяни, заяви министърът на околната среда и водите Манол Генов при изслушването в парламента във връзка с водоподаването от р. Арда за Гърция.
От парламентарната група "БСП-ОБЕДИНЕНА ЛЕВИЦА" поставиха въпроса какви финансови ангажименти е поела Гърция съгласно сключеното през 2024 г. временно споразумение между НЕК и региона на Източна Македония и Тракия за регулярно водоподаване по р. Арда за нуждите на гръцките фермери и дали България дава водата безплатно, каквото мнение циркулирало в общественото пространство.
„Безвъзмездно по време на това споразумение няма. Възмездието е електроенергията, която НЕК в определени часове приема от гръцката държава“, уточни министър Генов.
Първо права на България в Дедеагач,
след това вода от Арда
Доц. Борислав Великов
В замяна на водите на река Арда, България трябва да получи един по-голям достъп до пристанището и икономическата зона на Дедеагач/Александруполис, където ние исторически сме присъствали и имаме свои стратегически интереси. Това заяви пред БГНЕС доц. д-р Борислав Великов, бивш председател на Народното събрание и член на Управителния съвет на Българската асоциация по водите (БАВ).
Доц. Великов припомни, че по репарационната спогодба, която България е била принудена да сключи с Гърция през 1964 г. и която изтече миналата година, сме платили „доста милиони“, а в същото време Атина не е построила никакъв изравнител в областта Еврос. Заради това бездействие на гръцките власти поминъкът на земеделците в тази област е заплашен.
Той е убеден, че България и Гърция като страни-членки на Европейския съюз трябва да постигнат една взаимноизгодна спогодба за водите на река Арда, така че българската страна да получи една справедлива цена за водите, които предоставя на своя южен съсед.
„Сега положението е такова, че една спогодба би донесла по-големи изгоди за България, след като репарационният срок е изтекъл“, смята доц. Великов. Според него тя не трябва да бъде с толкова дълъг срок, колкото репарационния договор най-вече заради климатичните промени. Може би трябва да се сключи за период около 20 години, като в нея непременно трябва да има клауза, която да отчита годините с по-малко валежи, което съответно ще води до подаването на по-малки количества вода.
Водите на река Арда имат важно значение за производството на електроенергия.
„Въпросът е какво да се прави с онези води, които ние можем да задържим в часовете, които не произвеждаме ток. Именно за тези води, които са извън графика за производство на електроенергия от НЕК би трябвало да се намери някаква справедлива цена. Тази справедлива цена може да бъде изчислена каквато би била цената на електроенергията, която бихме произвели от водата, която ще изпуснем без да произвеждаме електроенергия“, препоръча експертът.
Също така България може да поиска от гръцката страна да участва финансово в поддръжката на яз. „Ивайловград“.
Доц. Великов намира като изключително привлекателна идеята в замяна на водите на река Арда да получим един наистина по-голям достъп до пристанището в Дедеагач/Александруполис и неговата икономическа зона. При всички положения той съветва въпросът с водите да не се политизира и експертите да имат думата.
„Водите са едно богатство и все повече ще представляват национална ценност“, заяви доц. Великов и призова да се обърне внимание и на качеството на водата в самата България, тъй като на много места тя е далеч от нужното.
„Видя се, че многото служебни правителства и правителства с кратък мандат не вършат работа. Има едно огромно забавяне в България на инвестициите свързани с европейските средства и не само. В този смисъл без да съм видял управленската програма на новото правителство, която беше публикувана на 18 февруари, бих настоявал там да има мерки за решаване на проблемите на водния сектор в България. Ако ги няма, не им е качествена управленската програма“, смята доц. Борислав Великов.
БГНЕС