Здравни кръпки

Аида ПАНИКЯН

Свети Иван Рилски Чудотворец - покровител на българските лекари. Празник е, но повечето от докторите работят. Както всеки ден, независимо дали са в малка или в голяма болница, в спешното или в линейката. Дали са здрави, дали са "на кеф" или не. Навсякъде и винаги спасяват живот. Днес е празник на българските лекари. Но болните ще чакат пред кабинетите с надеждата да бъдат излекувани.
Очакваше се възнагражденията на медиците да бъдат що-годе адекватни на положения труд. Всуе! Започват поредните преговори за повишаване на цените на клиничните пътеки - основният източник на приходи в болниците, в това число и за заплати на работещите в тях. Това ще бъде поредното закърпено увеличение на заплати. И отново - принудително. Заради изискванията на колективния трудов договор.
Лекари напускат малки болници. Сестри "бягат" към детски заведения и старчески домове. Заради по-добри условия на труд и по-приемливи заплати.
Работещите в една от невралгичните точки на здравната система - Спешната помощ, излизат на протест. Трудът им не е адекватно възнаграден, нито категорията му отговаря на натоварването им. Не говорим и за обезкървените спешни отделения и центрове. Навярно Министерството на здравеопазването ще "измисли" нещо в спешен порядък и пари пак ще се намерят за поредното подаяние.
Нещо като многократно кърпена дреха повече от 20 години. Колко кръпки още може да понесе? И дали може да изглежда нова, ако е препирана сто пъти?
От години всички говорят за промяна на системата, но тя не се променя. Или, ако се променя, не е към по-добро.
Защо е толкова лесно да се дават милиони за нескопосан и дори опасен ремонт, а е трудно да се помисли трезво как да се запази и подобри здравето на нацията, как да бъде оценен трудът на хората, които дават и съхраняват човешкия живот? Кой има интерес това да не се случи?

Последвайте или харесайте в-к "ДУМА" във ФЕЙСБУК   --> ТУК <--

Споделяйте нашите публикации.