Александър Ботйов и битките на младостта

Eдна книга не може да остарее, тя може да бъде представена на разнообразни места в различни периоди, казва пред ДУМА Александър Ботйов, прапраплеменник на Христо Ботйов, по повод премиерата на стихосбирката си "Когато бръшлянът поникне" на Арт сцена на "Шипка" 34. Получи се хубаво събитие. Музикално-поетично пътешествие с четене и рецитиране на стихове от актрисата Милена Червенкова. "Радвам се, че дойдоха хора - някои вече знаеха за книгата, други сега разбраха", пояснява 22-годишният поет. По думите му, за да поникне неговият лиричен бръшлян, извървява дълъг път.
Процесът по издаването беше около половин година, но имаше и предварителна подготовка. Създавам поезия, откакто се научих да пиша, години наред събирах творбите си, за да могат да достигнат до момента, в който да хвана ръкописа и със сигурна ръка да предам щафетата на издател. Да издам публично творчеството си, значеше да се разкрия напълно пред приятели и непознати. Това е съкровен момент, в който допускаш читателите до твоето съзнание, защото стиховете се раждат именно от съзнанието и по този начин хората стават по-близки до мислите и размислите ти, разсъждава Ботйов.
Той споделя, че най-често задаваните му въпроси са дали е труден процесът по издаване. Ако говорим за техническата част, също ме питат какво дава млад творец от себе си, за да се разкрие в 64 стихотворения на 101 страници. Как стои въпросът с финансирането - не крия, че се самоиздавам. Не съм още в големите книжарници, защото там нещата стоят по друг начин. У нас, ако млад творец се опита да възвърне вложеното, то със сигурност много трудно ще се получи, когато взимаш едва 30 на сто от собственото си творчество. Докато, когато поемеш по пътя на самоиздаването, можеш да правиш представяния, които отново да финансираш, но тогава - не говоря за печалби, има минимална възвръщаемост. Издадох черно-бял вестник "Бинокъл" - отново със собствени средства, без никаква помощ. Когато човек поеме по пътя на самофинансирането, тогава той преминава през истинския механизъм на печатането и издаването. Добра стъпка, която авторът може да предприеме, за да бъде независим.

Моята книга може да се намери чрез свързване с мен на имейл, фейсбук, инстаграм (aleksandur_botyov). Лесно мога да бъда открит в социалните мрежи, поради особеното изписване на фамилията ми, обяснява потомъкът на Ботйов. Той признава, че

"Писането за мен е печелене на личностни битки"

- битките са най-различни и са около всички нас. За съжаление, и кръвопролитни, както ставаме свидетели в XXI век. Водя битки с вътрешното си Аз, защото изразявам неща, които трудно се изказват;
 - случки, за които хората не споделят, описвам действия, които мъчно се извършват, говоря за любовта, за нейното остро жило, което може да опари младия човек. Боря се със собствените си страхове, нека не забравяме, че всеки ги има. Ние, хората, водим личностни битки със съвременния свят, който поглъща всичко светло и го връща обратно в сивото ежедневие, по-черно от катран. Не съм черноглед, напротив, тези, които ме познават, знаят, че съм краен оптимист. Просто, за да не си заблуден оптимист, трябва да гледаш реално на действителността. Имаме нужда от любов, от силно слово, отново да се чете поезия, защото този жанр, за разлика от други, може дълбоко да докосне читателското сърце, смята авторът.
Няма как да бъде бреме Ботйовата кръв във вените ми. Горд съм, че нося неговата фамилия и с високо вдигната глава се наричам българин. Възпитан съм от майка ми Екатерина и баща ми Боян да

кова сам собственото си име

Фамилията не носи хляб, не може да пише и стихове. Приятелите и познатите ми реагират винаги, когато стане дума за нея и интересното "й", и разберат произхода ми. Изпитват голямо уважение към Ботйовата безсмъртна личност. Той сам се е подписвал с "й" и до днес фамилията ни е такава по документи. "Ботев" е тръгнало като паразит за по-лесно изговаряне, но той е Ботйов! Името е отговорност, имам силни плещи и боен дух, които се предават генетично, отбелязва поетът, който се дипломира журналистика и ще записва магистратура, отново свързана с нея.      

Много хора са ми казвали, че приличам в чертите на Христо Ботйов, както и брат ми Чавдар също напомня на великия революционер. Доста са случките, когато минувачи се вглеждат за дълго в лицата ни и усещаме почитане на неговия образ - те търсят Христо Ботйов в млади личности като нас.

Липсва им лидер

някой, който да ги поведе, да им дава гениалното си творчество. Непознати идват при мен - аз съм някъде на спирката, и възкликват: "Много приличате на Христо Ботйов! Възможно ли е да имате нещо общо с него?" "Да, възможно е" - отвръщам и разказвам историята си накратко, при което хората ми казват, че се радват да го "видят", макар и в друго тяло. Родът е уникално нещо и имаме отговорната задача да го продължим. Никога не сме парадирали, че приличаме на Ботйов или да се правим на него. Той е един-единствен, добавя с категоричност наследникът на националния герой, чийто род се е продължил, благодарение на брат му генерал Кирил Ботйов.

Макар че Александър е пишещ журналист, който се изявява в различни вестници, смята, че телевизията може да покаже на бъдещото поколение, което расте буквално с телефон в ръка, как да възпитава и да дава добрия пример. Това досега правят и вестниците, тъй като печатният механизъм е неразрушим и докато има кой да смазва колелото с мастило, вестникарската хартия ще се върти и може винаги да има качествени издания, посочва амбициозният колега, който води и свое авторско предаване по студентската телевизия на Софийския университет. Журналистиката е отговорна задача и трябва да създаваме обществено мнение, да бъдем критични към нещата, които не са редни, към обществото, към нас самите и от нас зависи до голяма степен какво ще четат хората. Моя мисъл е, че журналистиката е първата власт в моралната система на държавата. Другите три нямат възпитателна функция.

Закърмен с българското

и без някой да ми налага мнението си вкъщи, казвах, че България е уникално място. Усещам я като недооценено бижу, често плюто и обиждано. Въпреки че човек не знае накъде ще го отведе житейската пътека, нямам желание да напускам родината си. Има достатъчно възможности у нас не само за младите, а и за възрастните - стига да допуснат България в сърцето си. Ако всички мислим така, бъдещето предвещава да е светло, в противен случай и малкото смелчаци, които ще останем, ще се справим, както шепата Ботйова дружина успява да укроти турските зверства.
И сега има робство, само че е в по-различно пространство - в умовете ни. Днес оковите всеки може сам да ги махне. Не се раждат вече личности като Христо Ботйов, които са ни довели до свобода. В днешно време е много трудно да си истински смел и да не зависиш от някого или от нещо. Това, което можем да направим, е да познаваме добре историята и да почитаме героите си не само на празници, а всеки ден да бъдем българи с гордо вдигната глава, допълва прапраплеменникът на гениалния публицист.