Сезонът на белочелата гъска

Васил Сердаров

В разгара на зимата и особено след приключване на груповия лов на дива свиня много ловци се насочват към лов на прелетни птици, най-вече гъски. Масовият обект на този лов е свързан най-вече с голямата белочела гъска, която има дължина на тялото 65-86 см, размах на крилете 130-165 см и тегло 1,7-3 кг. Оперението й е сиво-кафяво, по гърба и крилете по-тъмно. Отдолу тялото е белезникаво, с тъмнокафяви напречни препаски с неправилна форма. На челото има бяло петно, което не достига до линията над очите. Клюнът е розов.  Краката са жълто-оранжеви. Младите птици са по-светли, без бяло петно на челото. Тялото отдолу е светло, без напречни препаски. Възрастното си оперение придобиват на втората година.
Голямата белочела гъска може да се сгреши с някои от останалите видове гъски, срещащи се у нас. По-дребна е от сивата и посевната гъска. Възрастните птици се различават от сивата и посевната гъска и по ясно забележимото бяло петно на челото и около основата на клюна и по тъмнокафявите напречни препаски с неправилна форма на корема. Има разлика и в големината на ятата. Голямата белочела гъска лети в големи шумни ята (често с малки белочели гъски!), докато ятата на сивата и посевната гъска са малки. Сивата гъска понякога е в смесени ята с голяма белочела гъска, а посевната лети в малки самостоятелни ята и е по-мълчалива в полет. От нея се отличава по следните белези:
    * при кацане върхът на крилете й е само до края на опашката
    * бялото петно не достига до очите
    * около окото й липсва ясно очертан жълто-оранжев пръстен
    * главата и шията са по-светли, клюнът е по-дълъг, а шията е по-дълга и по-тънка
    * при полет се отличава от малката белочела гъска по относително по-късите си криле и по-дългата шия, а издаваните звуци (звънлив крясък "клинг-клинг") са сигурен отличителен белег.
  У нас най-многобройни са нейните ята в равнинната част на страната и около река Дунав, големите вътрешни реки и черноморското крайбрежие. Големите ята обитават най-често площите, засети с есенници, в близост до реки, езера, блата и изкуствени водоеми, незамръзващи през зимата. У нас зимува главно в езерата Шабла и Дуранкулак, язовир "Овчарица", резервата "Сребърна", язовир "Малко Шарково" и Бургаските езера. Тя е и най-многобройна от всички видове гъски, срещащи се в Европа и у нас.
 Всички видове гъски се отличават от лебедите по размери, цвета на оперението и дължината на шията. Гъските са с по-къса от тялото шия, по-тъмни на цвят (дори и от малките лебеди) и с по-малки размери. В полет наподобяват кормораните, но са с по-къса опашка, маховете на крилата не са така чести, оперението им не е толкова тъмно и обикновено ятата от гъски са доста шумни.
По време на зимуването си гъските са привързани към местата, където се хранят. На разсъмване, като по разписание, отиват за храна, на обяд на водопой, след което почиват, подреждат си перушината и следобед отново започват да пасат. Преди залез слънце се прибират за нощуване във водоемите.
Съгласно биологията на птицата тя е разрешена за лов у нас от 1 октомври до 31 януари. Месото й е много вкусно. Забранен е ловът в 700-метровата ивица около езерата Шабла и Дуранкулак, язовир "Овчарица", резервата "Сребърна" и Бургаските езера.