Седмоглавата змия става символ на тайна армия

Когато тероризмът се превръща в зло, по-страшно от войната, и заплашва да стане зловеща световна епидемия, си заслужава да припомним една история от близкото минало - колкото драматична, толкова и поучителна.
На брега на Тихия океан, в Калифорния, се издига резиденцията на фамилията Хърст - комплекс сгради в испански стил, за които в началото на миналия век родоначалникът Уилям Рандолф Хърст I наброил 50 млн. долара. Редки картини, ценни гоблени, приказни килими, златни и сребърни прибори са средата, в която израства Патриша Хърст, внучката на Уилям Хърст I.
Според едни тя изневерява на моралните ценности на знаменития си дядо, но според други, ги осъвременява и развива творчески.
Още 19-годишна заживява с 26-годишния студент Стивън Уилд. Неочаквано през нощта на 4.II.1974 г. трима маскирани нахлули в апартамента, оставили Стивън в безсъзнание и отвлекли Патриша. Поне така историята била представена на медиите. Фамилията изпаднала в ужас, ФБР било вдигнато под тревога, повикани били най-добрите криминалисти от САЩ и Европа.
Похитителите се обадили бързо, но съобщението било странно, объркващо и единствено по рода си дотогава. Неизвестната "Симбиозна освободителна армия" (СОА)

обявила, че защитава "гладните и отрудените"

и отвлякла Патриша Хърст - поискала фамилията да купи продукти за два милиона долара, които да раздаде на бедните в Калифорния.
Хърст-баща изпълнил искането, но дъщеря му не се завърнала. Изминали два месеца, след което някои медии получили снимки и касета със запис, които изумили Щатите - Патриша Хърст позирала с автомат в ръцете и обяснила: "Сама и свободно ще реша кога да се завърна при семейството си. Засега ще се присъединя към групата, която ме отвлече, ще воювам за личната си свобода и освобождението на всички потиснати..."
 За участието си в борбата била вдъхновена от примера на свръзката и приятелката на Че Гевара и избрала за свой боен псевдоним нейното име - Таня.
Съобщението изненадало не само фамилията Хърст, но и ФБР, което нищо не знаело за програмата, организационните структури и личния състав на СОА. Но в хода на разследването се появили твърде интересни данни.
"Симбиозната армия" била замислена в затвора Вакъфил, близо до Сан Франциско от Доналд Дефрийз, негър, израснал в гетото на Сан Франциско, и 20-годишният социален работник Уилям Улф. Двамата изготвили програмата на СОА, в която се противопоставяли на всички форми на расизъм, фашизъм, индивидуализъм и др.
 За символ на армията избрали седмоглава змия, според тях симбиоза на седем глави в едно тяло, което олицетворява активност, самореализация, сътрудничество, съзидание, вяра в единството, самосъзнание, отговорност."
Улф освободили след изтичането на присъдата му, а Дефрийз успял да избяга и през 1970 г. започнали да изграждат замислената тайна армия. Представят се като група, която изпълнява "революционна и социална мисия", но експертите я окачествяват като "нова форма" на ляв градски тероризъм, която в известна степен плагиатства латиноамериканските "Тупамарос". Въпреки издигнатите красиви лозунги на първо време се препитавала от най-обикновени кражби и изнудвания. Освен Дефрийз, който се обявил за маршал на СОА, а Улф за главен идеолог, участниците в по-голямата си част

били скучаещи и търсещи силни емоции

момичета и младежи от заможни и почтени американски семейства. И "отвличането" на Патриша станало точно на тази база - студентът й бил омръзнал, срещнала случайно Уилям Улф и тръгнала с него. Кадровият състав не бил достатъчно голям - при първите акции армията наброявала десетина членове, а по времето на разгрома не повече от двайсет.
Преди да ограби банка "Хиберния" във Фриско, СОА имала в своя актив две убийства, в които Таня не участвала, но в "Хиберния" тя изиграла главна и фатална за групата роля. Четирима влезли в банката, други четирима ги охранявали отвън. Задигнали около 15 000 долара, но... попаднали на първите страници на вестниците и телевизията. Охранителната видеоуредба безпристрастно заснела целия екшън. Милиардерската щерка с автомат в ръце и без маска била истинска сензация.
Дефрийз веднага осъзнал грешката и това, че ФБР ще се втурне след тях. Разделил армията си на три групи, разчитал постепенно да отпадне от полезрението на полицията и по-късно отново да активизира армията си. Било обаче безвъзвратно късно. ФБР попаднало в следите на две от групите и на 17 май 1974 г.

400 елитни стрелци ги атакували

в убежищата им. Присъствали и журналисти, а телевизионните репортери в пряко предаване излъчили цялата операция. След ожесточена престрелка всички бойци на СОА, включително и техният маршал загинали.
Възможно ли било някои от тях да бъдат заловени живи? Вероятно! Но...
"...Тези, които ръководеха акцията, знаеха, че Патриша не е между тях; беше им ясно също така, че не след дълго и тя ще попадне в ръцете на полицията. За фамилията, която плащаше богато, а и за бъдещото следствие беше по-добре да няма живи свидетели на нейните подвизи. Ето защо предпочетоха да не заловят жив нито един..." - пише криминалният репортер на в. "Лос Анжелис таймс".
По-нататъшното развитие напълно потвърждава тази констатация. Като действала самостоятелно, Патриша и семейство Харис ограбили още една банка, при което убили случайна свидетелка, майка на четири деца.
Агентите на ФБР обаче били по следите им и след престрелка на 12 юни 1974 г. съпрузите Харис били ликвидирани, а Патриша Хърст заловена жива. Когато я отвеждали в затвора, пред камерите на репортерите, заела поза на неукротим борец и застанала с вдигнати високо юмруци. В протокола за приемането й в затвора посочила като своя професия "градска партизанка".

Прокуратурата я подвела по 22 текста на закона,

но подготовката за спасяването й започнала веднага.
Разгърнали медийна кампания за спечелване на общественото мнение, което било доста шокирано - вестниците разказвали историята на нейната невероятна и безразсъдна любов към Уилям Улф, когото тя нежно наричала Хуийо.
Срещу хонорар от 1 млн. долара с делото се заема Дж. Бойли - адвокат щ 1 на САЩ, а лондонски психиатър развива тезата за индивида, когото чрез насилие принуждават да извършва криминални деяния и поради това той не може да носи отговорност за действията си.
На процеса свидетели няма - СОА е ликвидирана и ръцете на адвокатите са напълно освободени. Но въпреки блестящата подготовка, все пак се получили малки засечки.
Възложили делото на съдията Оливър Карт, близък на семейството. Старият магистрат обаче не могъл да се пребори с понятията си за чест и независимост и подкрепил искането на прокуратурата за 35 години затвор. Госпожицата припаднала. В болницата установили, че едната половина на белия й дроб не функционира. Докато обсъждали дали да я оперират, процесът бил отложен за неопределено време. Междувременно съдията Карт починал, а неговият приемник Уилям Орис се задоволил със 7 години затвор. Татко Хърст платил гаранция от 1 млн. долара и след месец Патриша си била вкъщи.
Усложнение настъпило в Лос Анжелис, където започнал нов процес за обира на банката и убийството на свидетелката, извършени от Патриша заедно със съпрузите Харис, които били мъртви. Убийството било приписано на тях и за "съучастие" я осъдили на 5 години затвор.
"...За въоръжен банков обир при състояние на рецидив,

всеки друг би получил поне доживотен затвор..."

- коментира "Лос Анжелис таймс".
Отвели Патриша в затвора, който не е виждал и вероятно няма да види никой друг осъден - тристайно бунгало с телевизор, телефон, прислуга, подбрана охрана, свободни контакти с външния свят. Но и тук тя не остава за дълго - след 1,5 година, за "примерно поведение" президентът Картър я помилвал.
Всичко завършва с хепиенд. Когато Патриша напуска затвора, главната надзирателка организира хепънинг в нейна чест и написва книга "Моята затворничка", която имала шумен успех. Спечелил и бившият й любовник Стивън Уилд, който записал книгата "Моят живот с Пати".
А Патриша Хърст - булка с огромна зестра, се омъжва за бившия полицай Бърни Шоу и заявява, че е открила "...първия истински мъж в живота си".
Студентът Стивън Уилд и всичките от "Симбиозната армия" явно не са й били достатъчни!