Съвременният лобизъм и неговата регулация

Дончо ИВАНОВ *

Съвременният прочит на термина лобизъм е свързан със САЩ и произлиза от тясната му връзка с Първата поправка в Конституцията на страната от 1789 г., гарантираща правото на гражданите да се обръщат към държавните органи с петиции. Тогава възниква цяло професионално общество от хора, занимаващи се с обикаляне и защита в коридорите на властта на тези или онези просители. В 1876 г. в САЩ се приема закон за лобистката дейност, в съответствие с който всички лобисти били задължени да се регистрират в Долната камара на парламента. Дълго време основните усилия на законодателите отвъд Океана били насочени към регулиране на лобизма на чуждите интереси в САЩ.
През 1946 г. е приет Федерален закон за регулиране на лобизма. Съгласно него всички професионални лобисти подлежат на регистрация. Действието на закона се разпростира само и единствено върху влияние за приемане или отмяна на закони на Конгреса. Законът забранява подкупите и предвижда наказателна отговорност за даването им. Следваща стъпка е Законът за федералните избирателни кампании - 1971 г. Той ограничава влиянието на различни заинтересовани групи при избирателните кампании на двете основни партии. През 1974-а е допълнен с поправка с ограничителен размер на сумите за финансиране на президентски кампании, давани от лица и компании. 1996-а бележи нов етап. Приет е Закон за публичността на лобистката дейност. Той се разпростира не само за Конгреса, но и за изпълнителната власт. Дадени са 20 квалификации за естеството на лобистката дейност. Има и определение за лобиста - човек, който разходва 20% от времето си за лобизъм и има доходи не по-малко от 5000 щ.д. за 6 месеца от такава дейност. В САЩ продължават да правят регулации върху лобистката дейност. Напоследък има забрана за сътрудниците на Белия дом от президента Обама да получават подаръци от лобистите.
В Канада от 1988 г. има Закон за регистрация на лобистите. Всички физически и юридически лица, занимаващи се с такава дейност, подлежат на регистрация. Лобисти са тези, които влагат 20% от времето си в контакти с администрацията при подготовката на нормативни актове и поправки, без да са служители на публичната администрация. Те
не декларират приходите си
от лобистка дейност. Законът не регламентира поведението на парламентаристите.
Във Великобритания и Северна Ирландия има меко отношение към лобизма. Няма специален закон. Лобираните, а не лобистите се регулират от Кодекс за държавната служба. Всяка служба изготвя свой вътрешен кодекс. Контрол осъществява Комитет по стандартите на държавната дейност, създаден през 1994 г. Според него лобистката дейност е неотменимо право на всеки гражданин, а излишната регулация може да парализира приемането на държавни решения. Държавата предлага на лобистите сами да си изработят стандарти, норми и правила на поведение в отношенията им с властта и помежду им. Създадени са асоциации на лобистите. Лобизмът във Великобритания прави половин милиард щ.д. оборот. Дейността на лобистите в парламента е прозрачна. Води се специален регистър, в който се отбелязват финансовите интереси на членовете на парламента и данни за договори с консултанти, юристи, физически и юридически лица, които могат да защитават частни интереси. На парламентаристите е разрешена дейност извън парламентарната. Те не могат да вземат пари за внасяне на проекти или за гласуване. Не могат да имат законодателна инициатива по интересите, по които имат договори. Държавните служители  не приемат подаръци, заявяват договорите си, не разпространяват служебна информация. Дори парламентарните журналисти декларират доходи и източници, ако превишават 575 фунта лири стерлинги и са свързани с дейност, която произтича от пребиваването им в парламента.
Лобизъм
във Франция
е мръсна дума
Смята се, че държавните органи трябва да отстояват само и единствено държавните интереси. Разбира се в латентни форми лобизмът във Франция съществува от дълги години. Интересът към легален лобизъм започва през 1980-а, през 1990-а е учредена Асоциация на съветите по лобизъм, но така и не се стига до приемането на закон. Във Франция действа специфичен информационно-консултативен орган - Социално-икономически съвет. Там са представени различни професионални групи, чиято задача е експертиза на законопроектите със социален и икономически профил. Този орган в известен смисъл дублира дейността на парламента. В парламента и в момента действат асоциации и изследователски групи, които всъщност лобират за групови интереси.
В Германия конституцията охранява правото на гражданите и техни групи за влияние към държавните органи. Специален закон за лобизма няма. Има публичен списък на лобистите и имащите достъп до държавната власт, но само за юридически лица. Лобистите не декларират суми от лобизъм. В Германия има няколкостотин лобистки организации в парламента и в правителството.
България е държава в преход. Главното препятствие върху регламентацията на лобизма идва от негативното отношение на обществеността към самия термин заради
високата степен
на корупция
в страната, с която се свързва. Но корумпиращи ли са обществата на инвалидите, които търсят лобизъм, на социалнослабите, които търсят социално включване чрез законодателни мерки, на миннодобивните компании, борещи се със своята асоциация да спасят стагниращия отрасъл? Не е нужно непременно да се направи закон за лобистката дейност, саморегулиращи се асоциации или да се приеме етичен кодекс. Но е ясно, че не може да спрем естественото еволюционно общестено развитие и желанието на бизнеса и гражданските организации да участват при формирането на политика за организация на обществото и реда в държавата. А то не може да става хаотично. Но и не бива да се прилага буквално чужд опит, неотговарящ на българските условия.
Ясният закон, етичната рамка и принципите на прозрачност не гарантират на 100%, че няма да се допуснат примери на скрит и див лобизъм. По повод проучване на комуникационните стратегии на големите фирми за облъчване на общественото мнение и институциите в посока на техните желания и намерения Себастиян Джоунс показа във в. УМонд дипломатикФ (1 юли 2010 г.) серия от примери УКой плаща на УекспертитеФ по американската телевизияФ:
УВ случай на война, криза или реформа най-простото (и най-икономично) решение за телевизиите е да поканят УспециалистиФ. Те прииждат в студията и налагат наукоподобни анализи и съвети. Привидно независими и безкористни, в действителност тези УспециалистиФ често са на заплата към големи предприятия и настървено защитават предпочитанията им.
На 4 декември 2009 г. Барак Обама беше на посещение в Алънтаун, Пенсилвания, по време на което се срещна с работници и участва в дебати по икономическата криза. Същата вечер, възползвайки се от новините около президентското пътуване, бившият губернатор на щата Том Ридж разкри собствената си икономическа програма в предаването УТвърда игра с Крис МатюсФ по информационния канал MSNBC, конкурент на CNN и УФокс НюзФ. Сред дреболиите, които Белият дом би могъл да направи, за да стимулира икономическия подем, Ридж препоръча намаляване на данъците и по-щедри заеми за дребните предприятия. Той изтъкна и едно още по-оригинално предложение: президентът да захвърли на бунището екологичните си мерки и да започне да строи атомни електроцентрали. В съчетание с добив на въглища и природен газ подобен напредничав план щял несъмнено да бъде от полза за заетостта и износа. Давайки тези добри съвети, бившият губернатор по всичко приличаше на безпристрастен коментатор. Но онова, което остана скрито за телевизионните зрители, е че Ридж е получил 530 659 щ.д. в качеството си на член на Управителния съвет на УЕкселонФ, най-голямата компания за производство на ядрена енергия в страната.
Няколко минути по-рано по същия канал пенсионираният генерал Бари Маккафри, съветник по военните въпроси на NBC, наблегна на това, че войната в Афганистан изисква допълнително усилие в рамките на три до десет години, както и много пари. И в този случай зрителят не беше информиран, че експертът всъщност работи за УДинкорпФ, една от най-големите частни военни фирми в страната, която му е платила 182 309 щ.д. само за 2009 г. И докато генералът настояваше за продължаване на войната, работодателят му спечели за срок от пет години мащабен договор за подпомагане на американската армия в Афганистан, оценяван на 5,9 млрд. долара.
Така само за час двама УекспертиФ, замесени в явен
конфликт на интереси
бяха рекламирани по MSNBC. Дали това е съвпадение? Не точно...  През 2008 г. журналистът Дейвид Барстоу публикува в УНю Йорк ТаймсФ поредица от статии (наградена с УПулицърФ), в които показва как Пентагонът използва служителите си, за да говорят хубави неща за него по телевизията. През 2009 г. блогъри разкриват, че Ричард Уолф, бивш журналист от УНюзуикФ, нает от предаването УОбратно броене с Кийт ОлберманФ по MSNBC, работи едновременно и за фирма за връзки с обществеността, специализирана в областта на комуникационните стратегии на големи компании и институции.Ф
Подобни конфликти на интереси са често явление в медиите, които се поддават все повече на щурма на бизнес средите, но подлежи на друга регулация или саморегулация. Всичко се развива така, сякаш върховенството на лобистите е неприятно, но неизбежно, явление, характерно за политическата и медийната система, при което границите между обществен и частен интерес са трайно размити.
------------
* Авторът е национален координатор на Коалиция за устойчиво развитие