Поезия на скръбното мълчание
/ брой: 222
Валентина Радинска е поетеса на драматичните изповеди, на изключителното духовно съсредоточаване и съзерцание, поетеса на моралния ригоризъм и непоколебима етична принципност. Още първата й книга "Към мен върви човек" впечатли критиката не само със свежестта на поетическата визия, но и с дълбоко драматичната си чувствителност. После следваха книги като: "Не", "Всичко", "Поне", "Употреба на свободата", в които трагическите интонации ставаха все по-отчетливи. Още при първите публикации на Валентина Радинска критиката отбеляза, че тя търпи благотворното влияние на поетеси като Ана Ахматова и Марина Цветаева. Но тук ставаше дума не толкова за близост на поетиката и организацията на лиричния рисунък, колкото до идейна близост, сходството на характерите на чувствителните и страдащи души.
Ето че сега поетесата поднася на читателите новата си книга, озаглавена твърде красноречиво "Уроци по мълчание". В тази сбирка ние се потапяме в мълчанието на скръбта, на просветленото себевглеждане, на равносметката на благородството, постоянно атакувано от тъмни изкушения. Изборът да си почтен е труден и страшен, обрича те на самота, лишения, страдания, загуби на идеали, каузи, приятелства, надежди, блянове... Поетесата постоянно изпълва бездните на душата си с плаващите пясъци на спомена. Тя чува как ятата на мечтите "пищят сред мъгли непрогледни", тя е разтворила сърцето си и кани прииждащата самота.
И в същото време притежава усещането за вътрешна свобода и безпределност, за Разтваряне в Хармонията на Натурата.
Нищо друго, освен птица...
Нищо друго, освен мараня...
От пламтящото пладне се стича
безмилостна светлина.
И като в кехлибар - мушица,
ще зазида денят онемял:
като камък падаща птица
в нажежената мараня...
Поразително е присъствието на знакови и натоварени с дълбока символика думи като: самота, сенки, тъмнина, мълчание, празно, мрачно, болка, безлюбов, сълзи, ледено, мъгли, зима и прочее, в тъканта на стихосбирката.
Но откъде извира този трагизъм в новата книга на Валентина Радинска? Не само от болката по загубата на най-близките на сърцето й хора, но и заради убеждението, че е безвъзвратно отминало времето на радости, усмивки, възторзи, лирични трепети, поетически видения. Тъгата на поетесата блика от предчувствието за настъпващия социален разпад, за бруталното нашествие на бездуховността, завистта, злобата, бездарието, омразата, зломислието... Но още по-силно се мотивира повсеместно властващата тъга от дълбоко екзистенциални причини.
А ходилата ми разкървавени
в снега оставят своите следи,
и глутница от тъмнини след мене,
не спира да върви...
И ще помръкне изведнъж денят,
и ще строши ампулата си мракът.
Но аз ще съм отдавна светлина,
когато ме настигне тъмнината...
Невъзвратимата загуба на патриархалния добродетелен живот, нрави, ценности, морал, обичаи, покъртва чувствителната душа на поетесата. Тя прилича на ранена птица, която безпомощно пърха с прекършените си криле. Поетесата е разполовена между постоянния копнеж към превъплъщенията на божественото и магичната, притегателната сила на мрака, на смътното предчувствие за приближаването към Отвъдното, където я очаква "тъмен син на безкрая, изригнат от бездните дух!"
В съвременната българска поезия няма друг автор с такива мощни и завладяващи трагически послания. Валентина Радинска натоварва стиха си с безпределна страст, суровост и безжалостна самокритичност. Тя сякаш е подвластна на несекващото усещане, че всеки миг може да е последен. Затова метафорите й са нажежени, образите приличат на избухващи фугаси.
Нямам нищичко вече... Само глухия тропот в гърдите.
Но катеря катеря - сякаш Голгота -
тази яростна стръмнина!
И за всичко - платено е... И горчивата чаша - изпита...
И загребвам с криле опърлени голямата тишина.
Книгата на Валентина Радинска "Уроци по мълчание" е явление в съвременната българска лирика, тя звучи като мощен призив за човечност, почтеност, благородство, които са тъй необходими на човека в днешното разтерзано, объркано, отчаяно общество. Тази поезия не само лекува с трагизма си, не само стряска, пробужда заспалите съзнания, но и ги зарежда с благотворната енергия на добротата, любовта и хармонията.