Людмила Йорданова: Семейството се оказа най-големият враг на ЕП
Удовлетворени сме, че БСП взе решение за референдум за джендър идеологията и ще помагаме с всички сили, казва председателката на сдружение "Български родителски централен комитет"
/ брой: 34
Интервю на Виктор ТУРМАКОВ, БСТВ
- Какви са рисковете от приемането на т.нар. Истанбулска конвенция?
- На първо място, основният риск е да се обърка възпитанието на българските деца окончателно. В момента самото определяне на това какви сме ние в живота става по личен пример. Децата в ранната си възраст до 18 г. следват възрастните в своето поведение. Ако тези възрастни не са собствените им родители, ако те не са учителите им, кого тогава следват? За какво и в името на какво?
Когато имаш не родител 1 и родител 2, а мама и татко, тогава имаш хора, с които общуваш пряко, топло. И общуваш с това, което е най-важното чудо в нашия свят - чудото на живота и на възпроизвеждането му. Никой от нас не се е родил в някакво цвете. Има майка, баща, има дете, грижа за това дете, има общност, в която израства детето.
- На срещата с лидера на БСП Корнелия Нинова сте обсъждали готвения референдум. Бихте ли го подкрепили?
- Бяхме много удовлетворени от тази среща, защото вече знаем за приетата резолюция от ЕП, която има за цел да наложи на 6-те страни, които не са ратифицирали досега Истанбулската конвенция, по външен път. Това е в пълно противоречие с начина, по който въобще е организиран ЕС някога. Не разбирам какво общо европейско и евроатлантическо има в това някой да налага на някого нещо насила. Това не е демокрация и не е обединение в името на свобода. Да не говорим, че ЕС се създава именно на основата на християнските ценности. Сега обаче най-голям враг за съвременния европейски парламент и комисия се оказва да държиш на семейството и християнските ценности. Това е удивително. И съвсем формално, позовавайки се на това, че се работи за разкрепостяването на човека, а като образец на поведение се утвърждава пошлостта. Би било хубаво тези, които ни насаждат тази тенденция, да си спомнят края на великата Римска империя, която е погинала именно от разврат и пошлост.
- А какви са внушенията зад официалната версия, че обществото трябва да се справи с насилието над жените и децата?
- Родителите са обвинявани по презумпция, че насилват своите деца. Парадигмата е обърната и това, което се проповядва е, че израстването на децата и утвръждаването на техните права може да става без задължения и вън от семейството. Това е абсолютно недопустимо. Изграждането на задължения, умения, на социално поведение, се градят точно в семейството.
- Наскоро имаше опити за въвеждане на части от Истанбулската конвенция в един проектозакон, който дава възможност на децата да се оплакват от родителите си. В такъв случай идват полицията и социалните, отнемат го от семейството и делото срещу родителите тръгва. Дори и детето да иска да се откаже, делото се води по служебен път.
- Има такъв конкретен случай. Адв. Петър Николов ни запозна с него. Става дума за момиче, което обявава майка си и баща си за клошари по т.нар. телефон на доверието, след което то веднага е отведено. Причината е, че майката живее с втори съпруг и са отказали да реагират на желание на детето за закупуване на скъпа вещ. Момичето е на 12-13 години към тоя момент. Когато при делото се опитва да изрази своето мнение, че не иска, плаче, гушка се в майка си, никой не зачита нейното мнение.
- Значи, когато се оплаква - може, когато се отмята - не може...
- Точно така. И това не са стандарти, това са просто обяснения как едни пари трябва да минат през живота на едно семейство и да го съсипят.
- А какви са внушенията зад официалната версия, че обществото трябва да се справи с насилието над деца?
- Внушенията са, че всяко дете в България е на практика в риск. Според това, което Истанбулската конвенция въвежда като понятие за домашно насилие специално, оказва се, че насилието е нещо абсолютно обтекаемо. То може да бъде физическо, психическо, икономическо, да се изразява чрез действие или бездействие, както се опитаха да го формулират и в измененията на Закона за защита от домашно насилие, който не мина в предния парламент. Зад едни красиви думи по същество се измества въпроса към това, че каквото и да направят родителите, детето се чувства зле. И това означава, че може да се оплаче на всеки друг извън семейството, но не и на родителите си.
Нещо повече. В диплянките, които намирахме за този телефон на доверието пише: "Не казвай на мама, не казвай на татко!". На кого да каже тогава детето?
- Наскоро разбрах, че в едно училище са направили ЛГБТ клуб. Не трябваше ли да осведомят родителите за това?
- Разбира се, че трябваше да ги осведомят, така както трябваше да бъдат осведомени и тези родители от Перник, чиито деца се оказва, че като ги възпитават ранно сексуално, едно от нещата, които тренират е да се целуват, да се опипват, да опознават тялото си...
- Това вече не отива ли към друг тип табу?
- Когато в норма се издигне грозотата и отклонението, моралният изход е ясен, а той води до фактическа смърт.
- Защо се опитват да ни насаждат всичко това, българското общество, конституция и Светия синод са против.
- Защото ни готвят да бъдем едни безполови същества, които изпълняват послушно всяка команда. Дори т.нар. пандемия срещу КОВИД беше управлявана по този начин. И тя смачка първо децата ни. В момента с нашите деца се прави това, което с нас възрастните, не могат да направят. Всичко толкова противоречи на здравия разум, че е незъвможно да бъде обяснено на хората от моето поколение. То изглежда нелепо. А целта е за децата да изглежда естествен физическият контакт, който ни доближава до животинското в нас. Обратно - неестествено е да се здрависаш, да прегърнеш, да се усмихваш. Трябва да имаш маска. Това е план. Конспирации? Не, истина в действие.
- Кой стои зад всичко това?
- Хората, които биха могли да спечелят пари от това. Всъщност най-печелившият бизнес в света се оказва, че е социалният бизнес. Травмираните, отчаяните, уплашените хора неминуемо попадат в "ласкавит" грижи на едни много богати организации, които си получават за това парите от нашите данъци.
Едно от нещата, които много ни възмути в този проект срещу домашното насилие беше - детето да реагира само срещу насилник, който е съпруг на родител. Но родителят е този, който по право решава. Защото човек не се гради от това, че му е лесно и приятно. Човек се гради от баланса между права и задължения, от това да помогне на майка си и на баща си. Всичко, което формира едно семейство през годините с трудности, е в пъти по-достойно и възпитава в пъти по-ценни хора, отколкото това да поднесеш наготово всичко на детето. И при това то никога не е достатъчно.
Смятам, че работодателите в България трябва да се намесят много решително за това какви деца се възпитават в момента по модела, който ни се налага. Те търсят в момента хора, които имат стаж, защото се оказва, че младите рухват при първата трудност. Не се справят, не разбират защо някой изисква от тях. А изискването от един човек означава дърпане, за да измине път. Това е базово правило и при образоването, и при възпитаването и при психическото израстване. Душата расне в преодолените трудности.
Ние сме много удовлетворени от това, че БСП взе решение за референдум и ще помагаме с всички сили, защото той ще даде възможност на всеки българин да каже точно по човешки какво иска да представлява човека до него. Дали такъв, който сутрин е мъж, по обед жена, после обратно или човек, на чието поведение и дума може да се разчита от самото начало.
На насилието трябва да се реагира, но не може жертвата да определя това насилие субективно.
- Какво трябва да направи човек, ако НПО се опитат по този начин да му отнемат най-ценното?
- Първото нещо е да потърси адвокат. В родителските организации работим с ограничен кръг, имаме нужда от още хора, но със сигурност ще успеем да му помогнем да разбере какво да направи. В никакъв случай да не вярва, че той не може незабавно да призове адвокат. С нас може да се свърже и през фейсбук: страницата Български родителски централен комитет, групите БРЦК Разбунена София, Разбунена България, организацията БРОД, сдружение Род и др. На второ място, което правим за такива родители, е да им помогнем финансово.
/със съкращения/