Любен Зидаров - майстор на пластически метафори
Двадесет и пет творби, сътворени от неудържимото въображение на автора, събрани в изложба
/ брой: 286
Престижната столична галерия "Ведарт" предостави своите зали за деветата поред изложба на майстора на пластическите метафори Любен Зидаров. Експозицията съдържа над двадесет и пет работи - масло и акварел, създавани от неудържимото творческо въображение на автора през последните десетина години. Както всяка досега изложба на художника, и тази насочва нашето внимание към поразителната му способност не само да се любува на красотата на българската природа, но и да я поетизира. В прелестните пасторални серии на акварелите прозират тънко чувство за хумор, простодушие, първичност, непосредност, нежност, незлобива ирония. Ако говорим за иронията, очевидно е, че Любен Зидаров е от малцината съвременни български пластически творци, които владеят до съвършенство аристократичния анекдотичен рисунък и закачливите предизвикателно-мамещи сюжети. Неслучайно години наред той се опитва да се автопортретира в различни състояния и ракурси и по този начин да открие колкото е възможно повече психологически пластове на собствената си личност. В тази поредица не може да не се впечатлим от "Самодоволен автопортрет", "Без вдъхновение", "Белият стол", "Далечен спомен", "ТАТОлитарен автопортрет", "Човекът и трудът", "Черен понеделник", "Зимен автопортрет", "Автопортрет в синьо", "Сърдитият пенсионер", "Домакински полуден", "Огледала"... Тук ще открием удивителна способност за самовглъбение, за наблюдение на полярни и антитезисни психологически състояния.
Чувството се движи от меланхолия и мечтание през почуда, съзерцание, покруса. Откриваме строгост и смирение, болка и омиротворение, насмешка и закачка, ирония и одобрение. Но и при автопортретите, и при други творби на Любен Зидаров като например "Село Гъзурниците" и в "Пенсионерски сезон", и в "Сметище" ще открием, че гротеската е незлобива, шаржът е лежерен, афористичен и добродушен. Повечето автопортрети напомнят за клоунски маски. Почти винаги са издържани в бледосиня и призрачна бяла гама. А прелестните акварелни въздишки, посветени на родната природа или село, носят свеж колорит, невероятно многобагрие и вътрешна освободеност. Така е в "Късен сезон", "Изгорялата царевица", "Паркинг", "Морскосиньо", "Ветерани", "Крос", "Селски декор". Любен Зидаров са опитва да разгадае природната космогония, реалистичното и битово приземеното и в същото време - символното, глобалната метафора на националната психология. Затова любими негови персонажи са магарета, птици, селянки, насекоми, лодки, облаци.
Този художник обича да одухотворява и безличностното на пръв поглед. Например в "Старост" виждаме как една пейка може да бъде печална, даже залезът е меланхоличен, тежък, зареден с мрачни предчувствия. Но и в деформациите, доколкото си ги позволява авторът, няма да открием острота и злъч, няма карикатурна реструкция, а симпатия, благост, патриархална мекота и заобленост. От такава гледна точка акварелите на Любен Зидаров са лирико-пластически миниатюри, цветови въздишки, игра на отблясъци и полутонове, предизвикателна цветова разкрепостеност.
Всяка следваща изложба на Любен Зидаров е тържество на свободния артистичен дух и празник на пластическото изкуство.